Решение № 10111 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора, представляван от упълномощен процесуален представител ст. юрк. Д. Вълчева, срещу Решение № 99 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 773 по описа на Административния съд – Стара Загора за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отменен като незаконосъобразен, мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора за издаване на Удостоверение за наследници на Й. Щ. по подадено от П. С. Щ., Заявление, вх. № 10-01-2890 от 04.06.2025 г. и преписката е върната на същия административен орган за ново разглеждане и произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това Община Стара Загора е осъдена да заплати на Щ. 772, 05 евро разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличието на всички пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно изразява становище, че същото е недопустимо. Иска отмяната му и връщане на административната преписка за ново произнасяне по Заявление на П. Щ., вх. № 10-01-2890/04.06.2025 г. Алтернативно иска обезсилването на съдебния акт. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – П. С. Щ. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], на [улица], чрез упълномощен адвокат С. Комсийска, оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 773/2025 г. по описа на Административния съд Стара Загора е образувано по жалба на П. С. Щ. от [населено място] против мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора да се произнесе по нейно Заявление, вх. № 10-01-2890/04.06.2025 г. по описа на Община Стара Загора (л. 6-7 от първоинстанционното дело) с искане за издаване на Удостоверение за наследници на нейния съпруг Й. Щ., гражданин на Република Австрия, роден на [дата]., починал на [дата] в гр. Стара Загора – препис извлечение от Акт за смърт на л. 17 от делото. Съдът е установил, че по подаденото заявление липсва произнасяне на компетентния орган в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, но че на 15.07.2025 г., след подаване на първоинстанционната жалба, на П. Щ. е изпратено писмо, рег. № 10-11-13801/15.07.2025 г. (л. 10), получено на 16.07.2025 г. – известие за доставяне на л. 48, с което й е указано от административния орган, че за продължаване на производството по издаване на заявеното Удостоверение за наследници на Й. Щ. е необходимо, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г./ Наредба/та), да представи официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е починалото лице, удостоверяващ данни за роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. С това писмо П. Щ. е уведомена, че, след отстраняване на нередовностите в искането й, административното производство по подаденото от нея заявление ще продължи. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, допустимост и основателност на жалбата на Щ.. Мотивирал се е, че по заявлението на ответника по касация е формиран мълчалив отказ. Изложил е съображения, че отказът за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто документ е удостоверението за наследници, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Приел е, че материално и териториално компетентният по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 44, ал. 1, т. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) административен орган – кметът на Община Стара Загора – е дължал, на основание чл. 57, ал. 2 АПК, произнасяне по заявлението на Щ. в 7-дневен срок, считано от датата на постъпването му, т.е. най-късно до 11.06.2025 г. (сряда, присъствен ден). Отхвърлил е, като неоснователно, направеното от процесуалния представител на ответния административен орган и касационен жалбоподател възражение за липса на годен за обжалване предмет. Счел е, че в представената по делото административна преписка не се съдържат данни за своевременно дадени по реда на чл. 30 АПК указания на заявителя за отстраняване на констатирани в подаденото искане недостатъци. Приел е, че писмо, рег. № 10-11-13801/15.07.2025 г. не представлява уведомление по чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като същото е съставено и връчено едва след подаване на жалбата до съда. Обосновал се е, че кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на Удостоверение за наследници, са: 1. Съставен Акт за смърт и 2. Към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. Преценил е, анализирайки данните по делото, че последният постоянен адрес на починалото лице е в [населено място], Община Стара Загора и че за него е съставен в гр. Стара Загора Акт за смърт № 0749/25.04.2025 г., наличието на първата предпоставка за издаване на Удостоверение за наследници на Й. Щ.. Съобразил е информацията от Удостоверение УРИ 537700-3563 от 06.11.2025 г., издадено от Група „Миграция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора (л. 55, пак там), че последната е издала на 05.12.2024 г. за починалия австрийски гражданин Удостоверение за продължително пребиваване в Република България на гражданин на ЕС № [заличен текст], валидно до 26.11.2029 г. Приел е, че Й. Щ., който към датата на смъртта си е бил със статут на продължително пребиваващ в Република България гражданин на ЕС, е подлежал на вписване в регистъра на населението като лице от категорията на посочените в чл. 3, ал. 2, т. 2, буква „а“ ЗГР и че за него е изпълнено и второто материалноправно условие за издаване на Удостоверение за наследници. Аргументирал се е, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и на чл. 102, ал. 1, т. 3 ЗГР, че, след като, в случая, са изпълнени и двете предпоставки по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и след като задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението е вменено на администрацията на съответната община, неизпълнението на същото не може да бъде основание за кмета на Община Стара Загора да откаже извършването на заявената административна услуга. Формирал е решаващия извод за основателност на жалбата на П. С. Щ.. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. След като административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок, а и в срока за издаване на административния акт, на осн. чл. 30, ал. 2 не е указал отстраняване на недостатъците в заявлението, то този срок не е прекъснат и е изтекъл към датата на подаване на жалбата до съда. Тоест, основателен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата има предмет и той е мълчаливият отказ на кмета на Община - Стара Загора да се произнесе по искането на жалбоподателката в първоинстанционното производство, за издаване на удостоверение за наследници. По възражението на касационния жалбоподател, че исканото удостоверение не може да бъде издадено, без да се провери, дали починалото лице - чужд гражданин има и други роднини, които да бъдат включени при определяне на кръга на наследниците, следва да се посочи следното: делото е върнато като преписка на административния орган за разглеждане и произнасяне, след изясняване на релевантните за издаването на документа факти и обстоятелства. Тоест, компетентният административен орган ще може да упражни правомощието си да изиска цялата необходима информация от заявителката, която му е необходима, за да се произнесе по заявлението й. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски, но не е представила доказателства, че такива са сторени в касационното производство. Воден от горните съображения, Върховният административен съд