Определение № 2687 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 815/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД срещу решение № 670 от 19.11.2024 г. по в. т. д. № 369/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260025 от 16.01.2023 г. по т. д. № 860/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ ЕООД: 1. сумата от 40 264,15 лв. с вкл. ДДС като дължима по договор за изработка, доставка и монтаж от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й заплащане; сумата от 4 201, 48 лв. - договорна неустойка за забавено изпълнение по чл. 51 от горепосочения договор и сумата от 5461, 20 лв. като дължима за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 280, 64 лв., представляваща законна лихва за забавеното плащане на последната сума, начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение при преценка на данните по делото констатира, че в мотивите на въззивното решение е формиран извод, че исковете за заплащане на възнаграждение за допълнително извършени СМР по процесния договор и на обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение са основателни съответно за сумата от 5 461, 20 лв. и за сумата от 280, 64 лв. В диспозитива на въззивното решение е намерила отражение само формираната воля на въззивния съд за отхвърляне на тези искове за разликата над посочените суми до пълните им предявени размери съответно от 22 295, 87 лв. и 1 135 лв., след частичната отмяна на първоинстанционния акт, но не и волята на съда за потвърждаване на решението на СГС в частта за уважаване на главния и акцесорния иск за сумите от 5 461, 20 лв. и 280, 64 лв. Поради това делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд, който съгласно чл. 247 ГПК е компетентен да прецени дали следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение