Определение № 148 от 13.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2666/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба с вх. № 13787/04.08.2017 г., подадена от: М. Г. Щ., К. А. Щ. и ЕТ”Щ.- АДЩ-А. Щ., К. Щ.”, ЕИК[ЕИК] /макар и последният да е заличен като отделна страна в процеса с определение от 22.12.2016 г. на САС/, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1399 от 19.06.2017 г. по в.т.д. № 4252/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 9 състав, с което е уважен изцяло предявеният от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. А. Щ., лично и като [фирма] и М. Г. Щ. дължат на банката солидарно, на основание обявена предсрочна изискуемост, следните суми: 45 219.17 лв. – главница по договор за банков кредит 028-18 от 15.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2014 г. до окончателното плащане и 10 552.14 лв. – възнаградителни и наказателни лихви, по издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 744/2014 г. на Районен съд – Разлог, както и сумата 226.35 лв. – такси по кредита, за която сума е допълнена първата заповед за изпълнение със заповед № 3315 от 18.08.2014 г. Преди произнасяне по поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че част от поставените правни въпроси, свързани с разграничаване на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК и обусловеността на предмета на исковото производство от заявеното в заповедното производство основание, попадат в обхвата на въпросите, предмет на висящото тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение