Решение № 4018 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител – служител с юридическо образование и правоспособност С. Арсов, против Решение № 10203 от 22.10.2025 год. по адм. д. № 4865/2024 год. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Касаторът обжалва решението с като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на съдия Д. В. против решение по т.4 от протокол № 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на ВСС, проведено на 12.03.2024 г. и потвърдената с него заповед № 589 / 29.03.2023 г. на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив за наложено дисциплинарно наказание „забележка“, по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ. При условия на евентуалност се поддържа искане за отмяна на решението на 3-членния състав на ВАС, постановено по адм. д. № 4865/2024г. и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция с указания по тълкуването и приложението на закона. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба. В позиция по същество обосновава наличието на системност на нарушенията, както и липсата на свръхнатовареност на съдия В.. Ответникът – Д. С. В., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. В позиция по същество в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощника си – адв.Стефанова, развива доводи за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски за процесуално представителство с правно основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав – Втора колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното Решение № 10203 от 22.10.2025 год. по адм. дело № 4865/2024 год. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, по жалба от Д. С. В. – съдия в Районен съд –Пловдив, е отменено решение по т.4 от протокол № 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 12.03.2024 г. и потвърдената с него заповед № 589 / 29.03.2023 г. на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив за наложено дисциплинарно наказание „забележка“, по чл. 308 ал.1 т.1 ЗСВ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 589/29.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив на съдия Д. В., за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ - действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по: гр.д. № 3468/2021 г., с предмет делба, както и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба десет месеца; гр.д. № 2941/2022 г. с предмет иск за договорно задължение и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба осем месеца и двадесет дни; гр.д. № 11926/2022 г. с предмет производство по Закон за гражданската регистрация (ЗГР) и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; гр.д. № 9002/2022 г. с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца; гр.д. №10334/2022 г. с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца; гр.д. № 12195/2022 г. с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; гр.д. № 3410/2022 г. с предмет производство по съставяне на акт за смърт, и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца и половина; гр.д. № 11665/2022 г. с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и десет дни; гр.д. №9254/2022 г. с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца;№11870/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца; гр.д. №5348/2022 г. с предмет производство по Кодекс за застраховането и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба седем месеца; гр.д. №8778/2022 г. с предмет производство по Закон за наследството и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба пет месеца, е наложено наказание „забележка“, на основание чл.308 ал.1 т.1 ЗСВ. Съдът е приел, че при преценката за натовареността на съдия В. дисциплинарнонаказващият орган е направил сравнение на количествения показател брой дела, разглеждани от него, с останалите съдии от районния съд, разглеждащи делбени дела в „Гражданско отделение“, както и че при установената натовареност с брой дела жалбоподателят В. е бил подпомаган от съдебен помощник по изготвянето на проекти по 371 бр. заповедни производства. Като отегчаващи обстоятелства е изтъкнал липсата на критично отношение към допуснатото забавяне на делата, както и обстоятелството, че съдията не променя подхода на забавяне на делата, нито показва, че ще промени организацията си на работа и ще разгледа своевременно разпределените му дела. Първоинстанционният съд е установил, че при потвърждаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание горестоящият дисциплинарнонаказващ орган е спазил административно-производствените правила и е изложил мотиви, съдържащи се в доклада на Комисията за „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е развил мотиви, съгласно които, както дисциплинарния състав, така и дисциплинарнонаказващия орган не са обсъдили заявените от магистрата твърдения за липса на виновно поведение, прекомерната натовареност с преписки и друга административна дейност, за работа в почивни дни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на делата преди разпореждане на проверката, като не са взели предвид, че закъснелите произнасяния по всяко едно дело са определени като продължителност, без да е съобразявано дали съвпадат с отсъствията от работа на магистрата, който по същото време е бил страна по още четири други дисциплинарни производства, инициирани от административния му ръководител. Според мотивите на 3-членният състав на ВАС дисциплинарното наказание е определено и наложено без да е направена пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. При формиране на този извод е посочено, че с оглед приетата от органа действителна фактическа и правна сложност на всичките съдебни производства, по които е налице просрочие, не е обсъдена принципната невъзможност същите да бъдат решени в сроковете, с оглед липсата на създадена организация по ефективно използване на наличните в органа на съдебната власт съдебни зали. Съдът е съобразил и ролята на административния ръководител за създаването на организация, обезпечаваща възможност за своевременно произнасяне по разпределените дела. В съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения, като е полагал труд в извънработно време и е преодолял забавянията още преди възлагане на проверката. В заключение, за да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при налагане на конкретното дисциплинарното наказание „забележка“ не е спазен принципът за съразмерност, като не е обсъдена и възможността по чл. 320 ал. 3 т. 2 б. „а“ от ЗСВ да не се налага наказание, с оглед всички специфики на случая, включително поведението на магистрата, което е коригирано още преди образуване на дисциплинарното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че административният акт е постановен от компетентен административен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Съответен на относимите материалноправни разпоредби се явява и извода на съда, относно материалната незаконосъобразност на решението на СК на ВСС. Разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, указва, че дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, за да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. В тази насока безспорно е установено от първоинстанционният състав, че СК на ВСС е ограничила фактическия състав на конкретното нарушение до проявеното бездействие, приемайки имплицитно, че нарушението, изразено чрез действие не следва да се наказва. В настоящият случай, от събраните по делото доказателства се установява, че привлечения към дисциплинарна отговорност съдия Д. В., по същество не оспорва констатациите за наличие на просрочие по отношение на обсъдените от дисциплинарния състав общо 12 броя дела. За тези фактически констатации съдията обосновава липса на виновно поведение, с развити подробни доводи за натовареността му с дела, която е установена с актове за проверки от Инспектората към ВСС, с данни от формуляра за проведена атестация, както и с ангажираност, произтичаща от действия по подготовка и явяване за участие в дисциплинарни производства, с оглед реализиране на защита по още четири други дисциплинарни производства, инициирани от административния му ръководител, работа в почивни дни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на делата преди разпореждане на проверката (към 29.03.2023 год.). Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че при формиране на извод за просрочие по всяко едно от цитираните от дисциплинарния състав дела, не е съобразявано дали преди издаване на заповедите за образуване на дисциплинарното производство са предприети необходимите мерки за насрочване на всички, посочени в заповедта на административния ръководител дела, а по голямата част от тях са разгледани и решени преди издаване на заповедта, като това обстоятелство е останало извън анализа на административния орган. В тази насока дисциплинарно наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че в чл.140 от ГПК, която разпоредба се сочи да е нарушена от магистрата, не се съдържа срок, определен от законодателя, в който съдията докладчик да се произнесе с определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Действително, тази разпоредба следва да се тълкува както с оглед задължението на съдията да разгледа и се произнесе в разумен срок по всички разпределени му дела, така и съобразно задължението на административния ръководител организационно да обезпечи процеса на правораздаването, като осигури възможност както за равномерно натоварване между съдебните състави, така и за обезпечаване със съдебна зала в случаите на необходимост от това. Обоснован е извода на първоинстанционния съд относно липсата и на друг съществен елемент от състава на дисциплинарното нарушение, а именно липсата на вина, в т.ч. и под формата на непредпазливост. Анализът на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства е обосновал правилния краен извод за липса на този съществен елемент, който обосновава законосъобразното ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. В случая, фактите и обстоятелствата, които обективно са отчетени в хода на дисциплинарното производство, са ценени неправилно от дисциплинарнонаказващия орган, въз основа на което е формиран необоснования извод за наличие на виновно поведение от страна на съдия В.. Както правилно е посочено и в мотивите на решението, предмет на касационен контрол, натовареността на съдия В. е била значителна, като годишното разполагаемо време на съдия В. за разглеждане и приключване на дела за 2022г. е била 2632,2 часа, при общо разполагаемо годишно време на един съдия за разглеждане и приключване на дела определена на 1600 часа, според чл.12 ал.2 от действащите Правила за оценка натовареността на съдиите, и надвишава с 10312 часа това време. За 2023г. реално отработеното време за разглеждане и решаване на дела от съдия В. надвишава с 883,04 часа установеното в същата разпоредба време от 1600 часа годишно. Тези данни за натовареността на съдията, съчетани с констатираните от първата инстанция данни за неефективна организация в дейността на съда за преодоляване на забавянията в гражданските състави, разглеждащи делбени дела, обосновава извода за липса на виновно поведение на съдия В.. В тази насока не без значение е и обстоятелството, че спрямо Д. В. са били образувани четири поредни дисциплинарни производства, освен настоящето, завършили с отхвърляне на констатациите на административния ръководител, за които производства обективно съдията е полагал време и усилия за организиране на защитата си. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че доказаната натовареност на магистрата обективно налага полагането на извънреден труд. Тази висока натовареност е правилно установена с оглед информацията в служебната справка от 10.01.2025г. от Районен съд Пловдив за натовареността на съдията за 2022г. и за 2023г., определена съобразно Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС) и съобразно Системата за измерване на натовареността на съдиите ( СИНС). Обоснован е извода на състава на първоинстанционния съд, че пропуск при осъществената дисциплинарна дейност от страна на председателя на РС-Пловдив, а в последствие и на потвърждаващото решение на СК на ВСС е, че не са изготвени статистически данни относно общия процент на забавяния на магистрата спрямо решените в срок дела за процесния период, поради което се препятства и оценъчната дейност на съда да анализира в пълнота фактите, които се сочат като основание за налагане на съответното дисциплинарно наказание на магистрата. В нарушение на изискванията на чл. 309 ЗСВ, СК на ВСС неправилно е преценила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които то е извършено, с оглед изключителната натовареност на магистрата в съответния орган на съдебната власт. Доводите в касационната жалба за липса на мотиви в обжалваното решение относно допуснати забави при постановяване на определенията по чл.140 от ГПК са неоснователни. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени като конкретен времеви период забавите в постановяването на определения по чл.140 от ГПК, без да е извършено разграничение дали забавите са в постановяване на определения по чл.140 ал.1 от ГПК или в определение по чл.140 ал.6 от ГПК ( предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.), което според касатора е самостоятелен акт, само за насрочване на делото. Подобно разграничение не е извършено и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но посочените забави са анализирани подробно в обжалваното решение, в контекста на признанието на съдия В. за допускането им, както и при съобразяване с доказаните факти за предприетите действия от съдията за насрочването им и разглеждането в открито съдебно заседание, вкл. дори и с изготвяне на съдебни актове по делата, преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Решаващият съд е изложил мотиви относно липсата на срок, предвиден в посочената норма от ГПК, основавайки изводите си и на изискването на чл.6 параграф 1 от ЕКЗПЧ за разумната продължителност на производствата, обусловена от фактическата им и правна сложност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което постановеният от Върховния административен съд, шесто отделение съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от касатора и от ответника. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК и чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. З. Стефанова от Адвокатска колегия – София следва да се присъди сумата от 600 евро с включен ДДС, за адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника – Д. В. безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,