Определение № 6816 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. Ж. П., понастоящем в Затвора [населено място] против определение № 767 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 89/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора (АдмС-Стара Загора), с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и искане за отмяната му. Подадените жалба с вх. № 1328 от 11.03.2024 г. и молба с вх. № 1329 от 11.03.2024 г., уточнени с искова молба вх. № 1493 от 18.03.2024 г. и жалба, заведена във ВАС с вх. № 5103 от 28.03.2024 г., с характер на частна жалба и уточненията й са в срока по чл. 230 АПК, подадени са от надлежна страна, поради което са допустими. Разгледана по същество, основната частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е върнал исковата молба на П. срещу 27 ответници – различни държавни органи, търговски дружества и съдии, за заплащане на обезщетение за вреди и е прекратил производството по делото. За да стигне до този правен резултат АдмС-Стара Загора е приел, че ищецът не е изпълнил всички указания на съда, дадени му с разпореждане от № 639 от 21.02.2024 г. С посоченото разпореждане съдът е указал на ищеца да уточни, в какво се изразяват и съответно да изясни какви са вредите, причинени от всеки един от ответниците, да формулира точно и ясно искането си към съда, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на претендираното парично вземане и да представи преписи от исковата молба и приложенията ѝ според броя на ответниците. Разпореждането с указанията е получено от ищеца на 23.02.2024 г., а от назначения му процесуален представител - на 29.02.2024 г. и в дадения 7-дневен срок П. е депозирал молба вх. № 1203 от 01.03.2024 г., в която е посочил адресите за призоваване на ответниците, начина на плащане на претендираното парично вземане и размера на последното - по 50 000 лв. от всеки ответник, както и вида на претендираните вреди - неимуществени. Посочено е още, че ищецът ще представи допълнителна молба, каквато не е постъпила. Съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и е налице хипотезата на чл.129, ал. 3 от ГПК. С тези мотиви съдът върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че исковата молба страда от нередовности, които не са отстранени в дадения на ищеца срок. П. е посочил, адресите за призоваване на ответниците, начина на плащане на претендираното парично вземане и размера, но не е изяснил всеки едни от посочените ответници, какви действия или бездействия е извършил и в какво се състои тяхната незаконосъобразност. В исковия процес върху ищеца пада тежестта да посочи предмета на спора и да докаже твърденията си. Тези твърдения трябва да са максимално точни, така че да не създават объркване или неяснота у ответника или съда какъв е предметът на спора. В настоящия случай, въпреки дадените му указания, ищецът не го е конкретизирал, с което не е отстранил нередовностите по исковата си молба и не е изпълнил указанията на съда. Редовността на исковата молба е процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като ищецът не е отстранил нередовността на исковата си молба, правилно същата е върната и производството по делото е прекратено. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,