Решение № 3330 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2025 г.
ВАСПето отделение24.03.2026 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24863/21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1551/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Българска асоциация Единство – Торевиеха“, със седалище и адрес в Кралство Испания (наричана по-нататък „Асоциацията“), представлявана от председателя М. И. О., чрез адв. И. Василева, против решение № 24863/21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1551/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развитите в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението и постановяване вместо него на ново, с което бъде отменена заповед № РД09-1856/17.07.2024 г. на министъра на образованието и науката, в частта, в която Българско неделно училище (БНУ) „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Торевиеха, не е включено в утвърдения с тази заповед Списък на българските неделни училища (БНУ) в чужбина за учебната 2024/2025 г., алтернативно – заповедта да бъде изменена, като БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха бъде включено в Списъка. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Представя списък на разноските и писмено становище, с което поддържа заявените в касационната жалба оплаквания и искания. Ответникът – министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител юрк. С. Спасов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилен и законосъобразен съдебен акт. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с данните по делото, обсъди доводите и възраженията на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е заповед № РД09-1856/17.07.2024 г. на министъра на образованието и науката, в частта, в която в утвърдения с тази заповед Списък на БНУ в чужбина за учебната 2024/2025 г. не е включено организираното към Асоциацията жалбоподател БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха (училището фигурира в предходния Списък, утвърден със заповед на министъра от 22.05.2024 г.). Редът, по който се утвърждава този Списък, както и условията и изискванията, на които следва да отговорят БНУ в чужбина, за да бъдат включени в него, респективно – предпоставките за отписването им от Списъка, са регламентирани в Постановление № 90 от 29 май 2018 г. за българските неделни училища в чужбина (Обн. ДВ. бр. 47 от 5.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г., посл. изм., бр. 36 от 13.05.2022 г.), приет на основание Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за българите, живеещи в чужбина (наричано по-нататък „ПМС № 90/29.05.2018 г.“, „Постановлението“). В обжалваното решение АССГ е установил, че процесната заповед на министъра на образованието и науката, в частта, касаеща отписването на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха от утвърдения с нея Списък на БНУ в чужбина за учебната 2024/2025 г., е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност на акта съгласно приложимите разпоредби на ПМС № 90/29.05.2018 г. Въз основа на събраните и обсъдени по делото доказателства съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на производството по неговото издаване, при наличие на материалноправните предпоставки за отписване на училището съгласно чл. 16, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 16, ал. 5 от ПМС № 90/29.05.2018 г. и в съответствие с целта на закона. Решението на АССГ е правилно. При вярно и точно установена фактическа обстановка по делото съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилни са констатациите на АССГ, че заповедта е издадена от компетентен орган – министъра на образованието и науката, в изпълнение на правомощието му по чл. 11 от ПМС № 90/29.05.2018 г., и същата е мотивирана при условията на приетото с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Мотивите за решението за отписване на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха от Списъка на БНУ в чужбина за учебната 2024/2025 г., обективирано посредством утвърждаването с процесната заповед на актуализиран Списък на тези училища за учебната 2024/2025 г., в който въпросното училище не фигурира (заповед № РД09-1856/17.07.2024 г.), се съдържат в приложените по административната преписка документи, предхождащи издаването на заповедта и съставляващи основанието за откриване на процедурата по чл. 16, ал. 5 от ПМС № 90/29.05.2018 г. по отношение на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха. В този смисъл представените по делото с административната преписка грами на генералния консул на Република България (РБ) във Валенсия от 25.03.2024 г., 10.04.2024 г. и 17.04.2024 г. и изпратеното от него на 13.06.2024 г. писмо до Министерство на образованието и науката (МОН) изпълняват изискването за мотивирано предложение на ръководителя на задграничното представителство на РБ в съответната държава по смисъла на чл. 16, ал. 5 от ПМС № 90/29.05.2018 г. В това мотивирано предложение се съдържат фактическите установявания относно релевантните обстоятелства по чл. 16, ал. 5, а също и относно тези по чл. 16, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ПМС № 90/29.05.2018 г., които съдът също е приел за приложими в случая. Предложението на ръководителя на задграничното представителство е разгледано от междуведомствената комисия по въпросите на БНУ в чужбина, назначена от министъра на образованието и науката на основание чл. 14 от ПМС № 90/29.05.2018 г. След обсъждане на обстоятелствата във връзка с дейността на училището, или по-скоро с липсата на такава в интерес на утвърждаване авторитета на РБ в последните години, и на фактите около задържането на председателя на Асоциацията от испанската полиция по подозрения за участие в наркотрафик и организирана престъпна група, междуведомствената комисия е изготвила становище, обективирано в т. 3 от Протокол № 3/26.06.2024 г. за проведеното заседание, в което е приела, че е налице основание за отписване на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха от Списъка на БНУ в чужбина за учебната 2024/2025 г. и е отправила предложение до министъра на образованието и науката в този смисъл. Предложението е внесено пред министъра с доклад на заместник-министъра на образованието и науката от 10.07.2024 г. и в рамките на срока по чл. 16, ал. 7 от ПМС № 90/29.05.2018 г. министърът е издал процесната заповед, в списъка към която БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Торевиеха не фигурира. При тези обстоятелства, правилно и обосновано първоинстанционният състав е приел, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като е спазено общото изискване на чл. 59, ал. 2 АПК. В акта са посочени правните основания за издаването му – чл. 16, ал. 5 във вр. с ал. 7 от ПМС № 90/29.05.2018 г., а фактическите такива, както правилно е отбелязал и решаващият съд, се съдържат в други документи, съставени от помощни и подчинени на издателя на акта органи с оглед на предстоящото издаване на крайния административен акт. Поради това основното възражение на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна страна, е неоснователно. В случая междуведомствената комисия е помощен орган на министъра, по аргумент от чл. 14 от ПМС № 90/29.05.2018 г., поради което мотивите ѝ за предложението към министъра да актуализира Списъка на БНУ за учебната 2024/2025 г., като от него отпадне вписаното дотогава под № 137 и административен код 0105043 БНУ „Св. Св. Кирил и Методий", Торевиеха, следва да се приемат за мотиви на административния орган. От своя страна, предложението на комисията, обективирано в Протокол № 3/26.06.2024 г., съдържа изрично препращане към писмото от 13.06.2024 г. на г-жа Н. К. генерален консул на РБ във Валенсия, което на свой ред сочи като мотиви грамите от 25.03.2024 г., 10.04.2024 г. и 17.04.2024 г. По този начин е удовлетворено напълно изискването за мотивираност на акта в условията на визираната в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ хипотеза. За пълнота следва да се отбележи, че предвид характера на производството и спецификата на издаваната от министъра на образованието и науката заповед по чл. 11, респ. чл. 16, ал. 7 от ПМС № 90/29.05.2018 г., практически невъзможно е в същата да бъде направено подробно изложение на фактическите основания, обуславящи приложимост на цитираните правни норми по отношение на всички включени, респ. изключени от съответния Списък български неделни училища. Спазването на предвидената в ПМС № 90/29.05.2018 г. процедура по отписване, в това число прилагането на съответните документи и изготвянето на становище от междуведомствената комисия като помощен орган, гарантира издаването на краен акт, който съответства не само на административнопроизводствените правила, но и на изискванията за мотивираност на заповедта, в случаите, когато становището на комисията се възприеме изцяло от административния орган. Като законосъобразни следва да бъдат потвърдени и изводите на АССГ, че процесната заповед отговаря на изискванията на материалния закон и е в съответствие с целта на закона. В процесния случай несъмнено е налице хипотезата на чл. 16, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ПМС № 90/29.05.2018 г. Липсата на съдействие за утвърждаване на авторитета на РБ се доказва посредством констатираната липса на дейности на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий", Торевиеха по популяризирането на българската култура и традиции, както и въз основа на множеството оплаквания и данни за влошаване на качеството на работа на неделното училище, липсата на отчетност и прозрачност при неговото управление, нарушенията на финансовата дисциплина, противоречивото поведение на г-жа О. и липсата на съдействие от нейна страна за провеждането на различни инициативи по предложения на българската общност в града. Относно неспазване на законите, нравите и обичаите на съответната държава, безспорно установено по делото е, че в периода януари-март 2021 г. г-жа О. е била задържана на два пъти от испанската полиция по подозрения за престъпна дейност, като в случая обстоятелството, че тя е работила като полицай в Испания по никакъв начин не води автоматично до снемане на подозренията върху нея или до квалифициране на задържането й като „недоразумение“, напротив – това обстоятелство е утежняващо в случая, тъй като заеманата от нея правоохранителна длъжност предполага, че тя е запозната и призвана в още по-голяма степен от останалите граждани да съблюдава законите на страната. Тези релевантни за преценката по чл. 16, ал. 5 от ПМС № 90/29.05.2018 г. обстоятелства са посочени в трите грами на генералния консул на РБ във Валенсия, адресирани до МОН. Съществено значение за установяване на релевантните факти има и проведената среща на 13.04.2024 г. между представители на ръководството на Асоциацията, родителския съвет към училището, Генералното консулство на РБ във Валенсия и представител на МОН. За обсъжданията по време на срещата и резултата от нея свидетелстват приложените и приети по делото писмени доказателства – грама от 17.04.2024 г. и изготвен доклад за срещата от участвалия в нея представител на МОН. От последните се установява, че присъствалата на срещата М. И. О. не е представила каквито и да е доказателства, оборващи изнесените срещу нея и ръководната й дейност оплаквания и данни за нарушения. Основният довод, с който тя се е защитила, е влошаването на здравословното й състояние през съответния период – обстоятелство, уважително само по себе си, но негодно да оправдае пълната липса на провеждани допълнителни дейности, свързани със съхраняване на националното самосъзнание, популяризирането на българската култура и традиции. В това отношение представеният от жалбоподателката по делото снимков материал за проведени събития по повод национални празници, както правилно е отбелязал АССГ, касае отминал период – 2014 – 2016 г. Данни и доказателства за извършвана подобна дейност в годините, непосредствено предхождащи процесното отписване на училището от Списъка на БНУ в чужбина за учебната 2024/2025 г., не са представени нито на срещата на 13.04.2024 г. в Испания, нито в хода на образуваното пред АССГ производство по оспорване на заповедта на министъра на образованието и науката от 17.07.2024 г. Разпределението на учебното време в училището за учебната 2023-2024 г., на което М. О. се позовава в касационната жалба, доказва единствено начина на организиране на обучението по часове и учебни предмети, но не и реалното провеждане на допълнителни училищни дейности, подпомагащи утвърждаването на авторитета на РБ посредством популяризирането на българското самосъзнание, култура и традиции сред сънародниците ни в град Торевиеха, Испания. Изложеното, наред с данните за финансови нередности при отчитане и оправдаване на получените от училището бюджетни средства по силата на ПМС № 90/29.05.2018 г., сочат на наличие на основанията за отписване както по чл. 16, ал. 5, така и по чл. 16, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Постановлението. Факт е, че процедурата е протекла по реда на чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от Постановлението, по предложение на ръководителя на Генералното консулство на РБ във Валенсия и в случая е било достатъчно установяването на основанията по чл. 16, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Постановлението. Като е изложил допълнителни съображения и относно основанията за отписване по смисъла на чл. 16, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Постановлението, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, доколкото констатациите и изводите му почиват изцяло на доказателствата по делото, приобщени с административната преписка, и са в съответствие с материалноправните разпоредби. Законосъобразно е и заключението на съда, че с процесната заповед е спазена целта на закона, а именно да се осигури финансиране от държавния бюджет чрез бюджета на МОН само за онези български неделни училища в чужбина, които извършват дейност в съответствие с нормативно установените изисквания и правила, при отчитане на принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6 от АПК. Правилно е преценено от административния съд, че в случая отпадането на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий", Торевиеха от системата за финансиране по реда и при условията на ПМС № 90/29.05.2018 г. не засяга права и интереси на заинтересованите лица в по-голяма степен от необходимото, тъй като, от една страна – това не е единственият източник на финансиране за училището, и от друга страна – в град Торевиеха функционира още едно българско неделно училище, в което желаещите деца и младежи могат да се обучават на български език. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е указал правилно доказателствената тежест на страните по делото, на които е осигурена равна възможност за участие в процеса и установяване на твърдените от всяка от тях обстоятелства. В случая са доказани основанията за издаване на процесната заповед, а възраженията и доводите на оспорващия срещу законосъобразността на същата са останали неподкрепени с надлежни доказателства. При липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и на тези по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които ВАС следи служебно, решението на АССГ следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани с настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за разноски по делото е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
15- чл. 16, ал. 5
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 6 АПК
- чл. 11 ПМС
- чл. 14 ПМС
- чл. 16, ал. 5 ПМС
- чл. 16, ал. 7 ПМС
- чл. 11
- чл. 16, ал. 5, т. 1
- чл. 16, ал. 3, т. 1
- чл. 208
- чл. 209, т. 1
- чл. 218, ал. 1
- чл. 221, ал. 2