Определение № 5 от 08.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г.
ВКСIV гражданско отделение08.01.2020 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Допълва решение № 286/12.06.2019 г. по гр.дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г.о. както следва: Осъжда Д. П. Б., ЕГН [ЕГН], поставен под пълно запрещение, действащ чрез П. А. И., ЕГН [ЕГН], заместник настойник, назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район „П.” за негов особен представител по реда на чл.169,ал.1,изр.2 СК да заплати на Й. Д. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],ет.2,ап.11 сумата 3 174.89 лв. разноски по делото за въззивната и касационна инстанция. Оставя без уважение молба вх. № 6364/12.07.2019 г., подадена от Й. Д. Б., чрез адв.Х. С. за изменение на решение № 286/12.06.2019 г. по гр.дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските до пълния размер на сумата 4074.89 лв. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от ответницата по касационната жалба Й. Д. Б., чрез адв. Х. С. за допълване на решение № 286/12.06.2019 г. по гр.дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителката се присъди сумата 2174.89 лв. разноски по делото за въззивното производство и 1900 лв. разноски за производството пред ВКС. Ответникът по молбата Д. П. Б., действащ чрез особения представител П. А. И. не е изразил становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и е основателна по следните съображения: С решение № 286/12.06.2019 г. по гр.дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г.о. е отменено въззивно решение № 182/07.12.2017 г. по в.гр.дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 791/22.205.2017 г. по гр.дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд, изменено в частта за разноските с определение № 1940/24.07.2017 г. в частите, с които е уважен предявен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски в тежест на П. Д. Я. и Г. Д. Я. и е постановено отхвърляне на предявения от Д. П. Б., поставен под пълно запрещение, действащ чрез П. А. И. – особен представител срещу П. Д. Я. и Г. Д. Я. иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД и е осъден Д. П. Б., действащ чрез особения представител да заплати на П. и Г. Я. сумата 479.89 лв. разноски по делото за първата и въззивна инстанция, а в полза на Й. Д. Б. да заплати сумата 2 174.89 лв. разноски за въззивната инстанция. Вместо отменената част с решението на ВКС е уважен предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД от Д. П. Б., чрез особения представител П. А. И. срещу П. Д. Я. и Г. Д. Я.. Със същото решение на състава на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 182/07.12.2017 г. по в.гр.дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част – в частта, с която е обезсилено решение № 791/22.05.2017 г. по гр.дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които е уважен предявения от Д. П. Б. чрез особения представител П. А. И. против Й. Д. Б. иск с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, както и същата е осъдена да заплати по сметка на ВОС 1/3 от държавната такса за образуване на делото и е осъдена да заплати на Д. П. Б. чрез особения представител 1/3 от съдебно-деловодните разноски и е осъдена да заплати на адв.М. Т. 1/3 от адв.възнаграждение и е прекратено производството по делото. С решението на ВКС не са присъдени разноски в полза на Й. Б. – ответница по касационната жалба за въззивното производство и за производството пред ВКС. Ответницата по касационната жалба Й. Б. е направила своевременно искане за присъждане на разноски с отговора по касационната жалба, което е подкрепено с доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. от общо посочената сума 1900 лв. За сумата 900лв. в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че същата ще бъде заплатена в едномесечен срок от допускане на касационно обжалване. Не са представени доказателства тази сума да е заплатена в указания в договора срок. За въззивното производство Й. Б. – въззивник е направила разноски в размер на сумата 2174.89 лв., от която адвокатско възнаграждение 1940 лв. и 234.89 лв. държавна такса, и е направила своевременно искане за присъждането им. Като взема предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК в полза на ответницата по касационната жалба Й. Б. следва да се присъди сумата общо 3 174.89 лв. разноски по делото, от която сума 1000 лв. разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение и сумата 2 174.89 лв. разноски за въззивното производство. В останалата част до пълния размер молбата за допълване решението на ВКС в частта за разноските следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 26, ал. 1 ЗЗД
- чл. 169, ал. 1
- чл. 78, ал. 3