Определение № 316 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 88/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260285 от 20.10.2025 г. на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 260010/03.08.2022 г. по гр. д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен съд. Молителите сочат, че с атакуваното решение № 260010 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен съд са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на държавата владението на апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица], в [населено място], целият със застроена площ от 127, 80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, заедно с избено помещение № 5 с площ 9, 05 кв. м.; заедно с гараж с площ 20, 60 кв. м. и 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. С въззивното решение по същия спор – решение № 92 от 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 4/2023 г. на Варненския апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът по чл.108 ЗС е отхвърлен за Ѕ ид. част от процесния гараж, както и за осъждане на „КТМ ЕКС“ ЕООД да предаде на държавата владението на тази Ѕ ид. част от гаража, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Сочат, че за изпълнение на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС е било образувано изп. д. № 92/2025 г. на СИС при РС-Търговище, по което е бил насрочен въвод във владение на 18.09.25 г. При този въвод държавният съдебен изпълнител намерил имотите във владение на трето лице, което заявило върху тях собствени права, които изключват правата на взискателя. Изпълнението било отложено и на третото лице бил даден тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Считат, че намирането на трето лице в присъдените имоти, което заявява върху тях права, които изключват правата на взискателя, е ново обстоятелство, документирано с ново писмено доказателство -протокола от 18.09.2025 г. по изпълнителното дело, които не могли да бъдат известни при решаването на спора по чл.108 ЗС и с които не могли да се снабдят своевременно. В исковото производство молителите твърдели, че не владеят спорните имоти, но съдът приел обратното и ги осъдил да предадат владението. Искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Държавата, представлявана от областния управител на Област Т., оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като е бланкетна - не ставало ясно на какво се позовават молителите – на ново обстоятелство или на ново писмено доказателство. Освен това като основание на молбата изрично бил посочен текстът на чл.304, ал.1, т.4 ГПК, който не бил обоснован. Молбата била и неоснователна, тъй като третото лице, което съдебният изпълнител намерил в присъдените имоти, било син на първите двама молители. Това трето лице се позовавало на приемо-предавателен протокол от 18.01.2008 г., с който родителите му предали владението на имотите, както и на искова молба срещу държавата, заведена на 01.09.2025 г., с която претендира право на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС. Следователно – не е налице ново обстоятелство, което молителите да не са могли своевременно да въведат във висящия спор за собственост. По отношение на третия молител – „КТМ ЕКС“ ЕООД, държавата се е позовала на мотивите на влязлото в сила съдебно решение, че за да се спасят от кредитори, М. и М. А. са прехвърлили цялото си имущество на това дружество, използвайки правната форма на публични продани, при в които дружеството е придобило собствеността на имотите по силата на възлагателни постановления и че това е направено по взаимна уговорка с цел увреждане на кредитори. Затова и за третия молител заявените от третото лице права не са ново обстоятелство. Изложени са подробни доводи по съществото на правния спор. Държавата се позовава и на мотивите на съда в определението, с което е отказано допускане на обезпечение на иска за собственост на третото лице, според които този иск не е вероятно основателен. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и има необходимото съдържание. Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Дадената в заглавната част на молбата квалификация по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не обвързва съда. Молбата се основава на твърдение за ново обстоятелство, удостоверено с ново доказателство, които не са могли да бъдат известни при решаване на исковото производство и които са от съществено значение за неговия изход. Удовлетворено е изискването за редовност на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата следва да се насрочи в открито съдебно заседание и при разглеждането й по същество съдът ще се произнесе по въпроса дали тя е основателна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,