Определение № 4788 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ СД-05-02-5705/24.09.25г. по описа на Слевински окръжен съд, подадена от М. Б. Д., срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на районен съд, с което е отказано връщане на държавна такса, платена по предявен обратен иск, който не е разгледан като евентуален, заради несбъдване на условието. В изложението е поставен въпроса дали подлежи на връщане внесена държавна такса по обратен иск, който не е разгледан, заради несбъдване на условието. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване и заради очевидна неправилност, доколкото въззивният съд е приел, че по обратният иск са извършени всички съдопроизводствени действия, насочени към разглеждането му по същество, поради което държавна такса се дължи, въпреки че този иск не е разгледан. По поставения въпрос има формирана практика на ВКС, според която не подлежи на връщане държавна такса, платена по обратен иск, който не е разгледан, заради несбъдване на условието. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 4б ЗДТ държавната такса е недължимо платена, когато исковото производство не е образувано, ищецът е бил освободен от плащането на държавна такса, таксата е надвнесена или при съдебна спогодба. Във всички останали случаи държавната такса се дължи заради оказаната съдебна услуга. Включително при прекратяване на производството, внесената държавна такса се дължи и не подлежи на връщане (определение №360/24г. на І ТО и др.). Неразглеждането на обратен иск, поради несбъдване на условието е приравнено по правни последици на прекратяването, следователно държавната такса се дължи и се носи отговорност за направените разноски (опр.152/20г. на ІІ ТО и др.). По предявения обратен иск е извършена съдебна услуга, защото по този иск са извършени всички съдопроизводствени действия, водещи до постановяване на решение по съществото на спора (арг. от чл. 271, ал.2 ГПК). Видно е, че въззивният съд е постановил определението си в съгласие с практиката на ВКС, определението му е правилно, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО