Определение № 79 от 25.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 198/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца Р. Щ. И. срещу определение № 3237/08.12.2021г. по в.ч.гр.д.№ 3413/2021г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение № 272149 от 22.07.2021г. на СГС, ГО, 2 състав по гр.д.№ 9364/2020г., с което първоинстанционният съд, след отмяна на определението си, с което ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК над сумата от 900лв. до дължимата 4 400лв., е указал довнасяне на пълния размер на таксата /внасяне на още 3 500лв./ С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно на основанията по чл.282,т.3 ГПК с твърдения, че САС не се е произнесъл по възраженията за немотивираност на първоинстанционния акт, за отсъствие на реквизити на съдебния акт от 22.07.2021г. и за наличие на противоречие в „самия съдебен процес”. Позовава се на необсъждане на фактите, че ищецът има неизплатени кредити, за да развива дейност и да издържа семейството си и, че единият от автомобилите е напълно унищожен. Счита за необосновани изводите, че ищецът разполага с необходимите средства да заплати държавната такса в пълен размер, тъй като съдилищата не са съобразили доходите на семейството и необходимостта да издържа две лица. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с практика на състави на ВКС по въпросите: „Налице ли са единни критерии при преценка на социалния статус на лицата във връзка с освобождаване от държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК; Когато жалбоподателят притежава имот, от който не реализира доход, нито може да го продаде за да плати държавната такса, това основание ли е за отказ от освобождаване от внасянето й; Когато жалбоподателят притежава моторни превозни средства за закупуването на които е взел заеми /които към момента не са възстановени/ и не може да продаде /тъй като се издържа от това, извършвайки разнос на бързооборотни стоки/, това основание ли е за отказ да бъде освободен от внасянето на държавна такса; При преценка на основателността на молбата по чл.83,ал.2 ГПК съдът следва ли математически да съпостави доходите на молителя и на неговото семейство и размера на дължимата държавна такса; При преценка основателността на молба по реда на чл.83,ал.2 ГПК на база предоставените доказателства и декларацията за имуществено състояние, съдът следва ли да посочи начина, по който е изчислил и как е стигнал до извода дали молителят е в състояние или не да заплати държавната такса”. Иска се допускане на обжалването и на директното основание по чл.280,ал.2,предл.трето ГПК - очевидна неправилност като се твърди, че очевидно неправилен е изводът за възможността да бъде заплатена такса в размер на 4 400лв. при установените доходи на семейството на ищеца, заемите, необходимостта от осигуряване на издръжка на две непълнолетни лица, притежаване на гараж, притежаване на два товарни автомобила, чиято цена не е изплатена, а единият е увреден от пътно произшествие. Препис от частната касационна жалба на насрещната страна не се връчва. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По съображения, че в първоначално представената от ищеца декларация за семейно и имотно състояние са налице несъответствия и непълноти, първоинстанционният съд е отменил определението си, с което частично е освободил И. от внасяне на държавна такса по предявените искове с правна квалификация чл.432,ал.1 и чл.429,ал.1,т.1 КЗ за разликата над 900 до 4 400лв. и е указал довнасянето на таксата в дължимия размер. Въззивната инстанция е обосновала, че първоинстанционното определение е валидно и допустимо, тъй като актът по чл.83,ал.2 ГПК, с който е уважено искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, е оттегляем от съда, който го е постановил, при констатирано в случая несъответствие в първоначално декларираните обстоятелства. Мотивирала е, че съгласно чл.83,ал.2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, а основанията, които са релевантни за преценката, са доходите на лицето и семейството и имущественото състояние, удостоверени с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и конкретни други обстоятелства. Обосновано е, че тази преценка е винаги конкретна с оглед конкретния размер на сумата и на конкретните обстоятелства, които препятстват възможността страната да я заплати. Обсъдено е, че от представената от ищеца декларация е видно, че той е на 46 години, работоспособен, в добро здравословно състояние, неналагащо допълнителни разходи, декларира доходи от 1 100лв., а съпругата си - 800лв. и семейството издържа двама души. Установено е притежаването на недвижим имот в [населено място], мотоциклет и два товарни автомобила. Преценено е, че това имуществено състояние, съпоставено с размера на държавната такса /4 400лв./ налага извод, че ищецът разполага със средства да я заплати. Мотивирано е, че законодателят е предвидил възможността в съдебното производство да бъдат освободени от заплащане на такси физически лица, които са в изключително затруднено материално положение, в недобро здравословно състояние, във възраст, в която не са в състояние да полагат труд, не притежават имущество, нямат възможност да реализират други доходи, а настоящият случай не е такъв. Обсъдено е, че ищецът не е посочил в декларацията притежавания от него мотоциклет и един от товарните автомобили, което разколебава достоверността на твърденията му. Искането за допускане на частното касационно обжалване е не следва да бъде уважено. Въззивната инстанция е дала ясен отговор на първия въпрос, чието разрешение е в синхрон с практиката на ВКС, включително и с цитираните от страната съдебни актове - посочила е общите критерии, въз основа на които съдът извършва преценката по чл.83,ал.2 ГПК и които следва да бъдат съпоставени с конкретната дължима сума за държавна такса и преценени с оглед конкретно въведените от страната обстоятелства, поради които иска освобождаване от внасянето й. Вторият и третият въпрос са хипотетични - предпоставени от теза на страната, че от притежавания недвижим имот - гараж в [населено място], семейството на ищеца, което живее в София, не може да реализира доход. Хипотетичен е и третият въпрос, зад който стои твърдението, за което отсъстват доказателства, че притежаваните товарни автомобили са придобити с кредити, които не са изплатени, като е безспорно, че разходите за възстановяване на увредения автомобил са предмет на заявената искова претенция. Последните два въпроса са твърдение за неправилност, т.е. извън приложното поле на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и на директното основание - очевидна неправилност, тъй като то отново почива на твърдения, които не са приети за установени по делото /наличие на кредити/, а съществен е и изводът на САС, че некоректното посочване на притежаваните моторни превозни средства в представената от ищеца декларация за семейно и имотно състояние разколебава достоверността на обстоятелствата, въз основа на които се твърди съществуването на правото по чл.83,ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.