Определение № 133 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1850/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133

гр. София, 22.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: В. Х. Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20238002901850 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е молба от “Банка ДСК” АД във връзка с определение № 1293/11.12.2023 г. по т.д. № 1850/2023 г., с което настоящият състав е определил възнаграждение на адв. Д. К., в качеството й на особен представител на касатора- М. Х. Б., в размер на 830лв., което е указано, че следва да бъде внесено от ищеца и настоящ молител. Молителят в изпълнение на указанията депозира настоящата молба, с която внася определеното възнаграждение, но моли да бъде преразгледан размера на определения депозит, като същият бъде редуциран с ½ в рамките на чл. 47, ал. 6 ГПК. Обосновава това свое искане с разбирането си, че възнаграждението на особения представител не отговаряло на действителната фактическа и правна сложност по делото. Подчертава, че тези разноски при уважаване на предявените искове ще бъдат възложени в тежест на касатора и изразява становище, че чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК предвижда механизъм за адаптиране на възнаграждението към обема на защитата на интереса на страната. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като съобрази данните по делото, намира молбата за неоснователна. Според задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите към т. 6 е разяснено, че особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Действително, нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда възможност размерът на възнаграждението за особен представител да бъде редуцирано до ½ и под минималния за съответния вид работа, но в конкретния случай не са налице предпоставките за това, доколкото намаляването на възнаграждението на особения представител би рефлектирано на осъществената от него защита предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Мотиви