Определение № 9684 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Т. Р. против определение № 17730 от 11.05.2026 г., постановено по адм. д. № 12971/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – главният архитект на район „Овча купел“ – Столична община, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на Е. Т. Р. против заповед № РОК25-РА51-52/20.11.2025г. на главния архитект на район „Овча купел“ - Столична община, с която е допълнено разрешение за строеж: „Пристройка, надстройка и допълващо застрояване- водоплътна изгребна яма към съществуваща еднофамилна къща“ в ПИ с идентификатор 68134.4332.9653, УПИ VІІІ-644, 645, кв.107, заедно с одобрения на същата дата инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж. За да постанови този резултат съдът констатира, че предмет на оспорване е заповед, с която се изменя издадено разрешение за строеж: „Пристройка, надстройка и допълващо застрояване- водоплътна изгребна яма към съществуваща еднофамилна къща“ в ПИ с идентификатор 68134.4332.9653, собственост на В. В. О.. Приема, че жалбоподателката е титуляр на правото на собственост в съседния ПИ с идентификатор 68134.4332.9652. Позовава се на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и прави извод, че разпоредбата регламентира права върху поземлен имот, а не върху УПИ, ако границите им не се припокриват. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката и адресата на оспорения административен акт, притежават в съсобственост УПИ VIII-644,645, кв. 107, местност [жк], район [район] – Столична община, който УПИ обхваща два ПИ, а именно ПИ с идентификатор 68134.4332.9653, собственост на В. В. О. и ПИ с идентификатор 68134.4332.9652, собственост на Е. Т. Р.. Разрешението за строеж, издадено на 28.11.2024 г. е за строеж в имот с идентификатор 68134.4332.9653, УПИ VIII-644,645. Съгласно правилото на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателката като съсобственик в УПИ VIII-644,645 е заинтересувано лице, тъй като разрешението за строеж е издадено за поземлен имот, част от урегулиран поземлен имот, като съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно за да се реализира строителство, имотът следва да е урегулиран и строителството да е предвидено по предвидения за това в закона ред, като в случая не са налице хипотезите на чл. 58 - чл. 60 ЗУТ. Фактът, че поземлените имоти, включени в УПИ VIII-644,645 не са урегулирани по имотни граници в самостоятелни УПИ, не обосновава липсата на правен интерес, а напротив УПИ е съсобствен. Урегулирането на двата поземлени имота в самостоятелни УПИ би обосновало липсата на правен интерес от оспорване. Следователно за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на заповедта за допълване на издаденото разрешение за строеж, поради което обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,