Определение № 417 от 16.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 232/2010 г.

Производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по т.д. №1/20 Юг. ГК на ВКС по въпроса за допустимостта на касационно обжалване определение, с което се дава разрешение по същество на молби за допускане нк обезпечителни мерки. Тълкувателното решение по посоченото дело е прието на 21.07.2010г.[ поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови. С посоченото тълкувателно решение ОСГК и ТК на ВКС приема, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Настоящото производство е образувано по частна жалба на Б. В.! П. от [населено място] срещу определение на въззивен съд - № 1092 от 31.<Г7.2009г. по ч.гр.д. № 1809/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, VII с-в, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 18.03.2009г. по гр.д. № 499/2009г., с което е отменено определението на същия съд от 27.01.2009г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който следва да се предяви от Б. П. срещу [фирма] - С.. Предвид разрешението, дадено в посоченото по-горе Тълкувателно решение Върховният касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение