Решение № 2877 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12430/2025 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Хасково срещу Решение № 8153 от 14.11.2025 г. по адм. дело № 1177/2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № N-83 от 23.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ (УО на ПОС) 2021 – 2027 г. за определяне на финансова корекция на община Хасково. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са обсъдени всички доказателства и доводи за незаконосъобразност на административния акт. Оспорва изводите на съда за извършено нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Счита, че не е допусната нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон при формиране на извода си за неизтекла погасителна давност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна, в случай че са над нормативно установения размер. Ответникът - ръководителят на УО на ПОС 2021 – 2027 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмена молба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски, в случай че не съответстват на фактическата и правна сложност съобразно тълкуването на СЕС по дело С-438/22 и съединени дела С- 427/16 и С-428/16. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община Хасково срещу Решение № N-83 от 23.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от разходите, признати за допустими за финансиране по ПОС 2021 – 2027 г., по договор № 177/26.08.2016 г. на стойност 2 799 528,76 лв. без ДДС с изпълнител „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД. По делото е установено от фактическа страна, че с Решение № 31 от 02.08.2016 г. кметът на община Хасково е обявил процедура чрез договаряне без предварително обявление на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП с предмет: „Закриване, включително техническа и биологична рекултивация на клетка 1 (стара) в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци в землището на с. Гарваново, община Хасково“ - ПИ 000521 в землището на с. Гарваново, община Хасково. Сключен е договор № 177 от 26.08.2016 г. на стойност 2 799 528,76 лв. без ДДС с изпълнител „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД. Част от дейностите по обществената поръчка са финансирани по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-56 от 31.05.2024 г. за изпълнение на проектно предложение „Техническа рекултивация на клетка 1 (стара) в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци в ПИ 000521, землището на с. Гарваново, община Хасково“ по процедура BG16FFPR002-2.002 „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци“, Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е с констатация за нарушение на 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с § 2, т. 17 от ДР на ЗОП – неоснователно директно възлагане във връзка с наличие на незаконосъобразен избор на процедура на договаряне без предварително обявление. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 1, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (загл. на наредбата изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата), за която е предвидена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по засегнатия договор. Според административния орган възложителят незаконосъобразно е избрал процедура на договаряне без предварително обявление, тъй като изключителни обстоятелства и неотложност на дейностите е имало само по отношение изгасяването на пожара в клетката за отпадъци, но не и по отношение на закриването и рекултивацията на клетката. Възникването на изключително обстоятелство с неблагоприятно отражение не е достатъчно за изключение от общия ред за възлагане на поръчката. Доколкото между настъпването на събитието и получаването на резултата е изминал период от време, който е достатъчен да се проведе процедура по общия ред, то не е било налице изключението по 79, ал. 1, т. 4 ЗОП. В случая пожарът е възникнал през м. юли 2016 г., предвиденият в договора срок на изпълнение на поръчката е 24 месеца от откриване на строителната площадка, а изпълнението на етап „Техническа рекултивация“ е прието на 12.03.2025 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че нарушението е извършено, правилно е квалифицирано като нередност, поради което е налице основание за определяне на финансова корекция в процесния размер. Относно възражението за изтекла погасителна давност съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В Решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 се приема, че когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, налице е хипотеза на „продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95. Следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на бенефициера сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. В случая нередността следва да се счита за извършена с изпълнението на процесния Договор № 177 от 26.08.2016 г., сключен с „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД. Макар обществената поръчка да е била възложена на избрания изпълнител преди сключването на административния договор, с последния са финансирани дейности именно по същата обществена поръчка. Нередността е продължаваща и четиригодишният давностен срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а не от датата на обявяване на обществената поръчка или сключването на договора по нея. В случая протоколът за приемане на етап „Техническа рекултивация“ е подписан от комисия при община Хасково на 12.03.2025 г. – л. 39. Следователно четиригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на получаване на уведомлението за започване на административното производство – 19.03.2025 г., с което се прекъсва давността, нито към датата на издаване на оспорения административен акт – 23.04.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи касаят задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: Изводът на съда относно неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност е правилен като краен резултат. Процесната нередност е продължаваща по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Регламент № 2988/95, поради което началният момент на четиригодишния срок на погасителната давност е датата на приключване на изпълнението на засегнатия договор за обществена поръчка, а не датата на сключването му. По делото е установено, че обектът е приет на етап „Техническа рекултивация“ с протокол от 12.03.2025 г. на комисия, назначена от възложителя. По делото липсват данни за датата на приемане на обекта на етап „Биологична рекултивация“. При това положение най-ранната възможна дата за приключване на изпълнението на засегнатия договор е 12.03.2025 г. Броен от тази дата, четиригодишният срок не е изтекъл към датата на получаване на уведомлението за започване на административното производство – 19.03.2025 г., нито към датата на издаване на оспорения административен акт – 23.04.2025 г. Правилен е изводът на съда, че бенефициерът е допуснал описаното в административния акт нарушение. Видовете процедури, чрез които възложителят може да възлага обществена поръчка, са регламентирани в чл. 18, ал. 1 ЗОП, като за приложимостта на всяка от тях са предвидени конкретни предпоставки. В настоящия случай възложителят е открил процедура „договаряне без предварително обявление“ по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП. Относно избора на процедура възложителят е изложил мотиви за наличие на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП. Тези предпоставки обаче не са били изпълнени, както правилно са приели административният орган и съдът. За да приложи чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП, в тежест на възложителя е да обоснове необходимост от неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. В случая възложителят се е позовал на забелязан пожар на обекта – депо за отпадъци с преустановена експлоатация. Пожарът е възникнал от самозапалване на депото за отпадъци. Гасен е до 22.07.2016 г. Поради голямата площ активното огнище е овладяно частично, а дълбокото огнище не може да бъде потушено с обичайните способи на противопожарна безопасност. Възложителят е посочил, че с предписание № 77/25.07.2016 г. на директора на РИОСВ - Хасково и писмо изх. № РД-02-1120/22.07.2016 г. на директора на РЗИ - Хасково е задължен да предприеме спешни ефективни действия за прекратяване на неблагоприятното за здравето на хората и околната среда въздействие от тлеещите отпадъци. Отбелязал е, че клетка 1 (стара) в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци (РЦТНО), с депонирани отпадъци на площ от 84 дка, се намира в непосредствена близост до новия РЦТНО, както и че има инсталация за производство на RDF гориво на около 50 м от пожара, което е непосредствена заплаха за състоянието и експлоатацията на новото депо поради опасност от прехвърляне на пожара или забрана за ползването му до преодоляване на кризата. Правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че предметът на поръчката и периодът на изпълнението й са в противоречие с твърдяната „неотложност“ като основание за избор на процедурата „договаряне без предварително обявление“. По делото безспорно е установено, че през м. юли 2016 г. вследствие на пожара в спряната от експлоатация клетка 1 (стара) са възникнали негативни последици върху живота и здравето на хората. Възложителят обаче е трябвало да предприеме незабавни действия само по прекратяване на горенето на отпадъци. Относно закриването и рекултивацията на депото възложителят не е доказал необходимост от неотложно възлагане на обществената поръчка. По делото са налице данни, че за процесния обект е издадено Разрешение за строеж № 54 от 14.02.2011 г., т.е. повече от пет години преди възникването на пожара. В този период няма данни общината да е предприела действия по избор на изпълнител на СМР. Изборът на изпълнител е извършен след възникването на пожара. Видно от предмета на обявената обществена поръчка в същата не са включени точно дейностите по прекратяване на горенето на отпадъци, които са изисквали неотложност, а са включени дейности по закриване и рекултивация. Изпълнението на поръчката е започнало един месец след сключване на договора (строителната площадка е открита на 27.09.2016 г.) и на етап „Техническа рекултивация“ е прието на 12.03.2025 г., когато е подписан посоченият по-горе протокол. Междувременно във връзка с финансиране на дейностите по рекултивация общината е участвала в процедура BG16FFPR002-2.002 „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци“, Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., в резултат на което е получила безвъзмездна финансова помощ с АДБФП № Д-34-56 от 31.05.2024 г. за изпълнение на проектно предложение „Техническа рекултивация на клетка 1 (стара) в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци в ПИ 000521, землището на с. Гарваново, община Хасково“. По горните съображения в случая не са били налице изключителни обстоятелства, които да обосноват избор на процедура по чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП. Приложението на тази разпоредба е довело до недопустимо ограничаване на свободната конкуренция. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че възложителят е нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП във връзка с § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Осъщественото нарушение правилно е квалифицирано по т. 1, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвиден процентен показател в размер на 100 %. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за непропорционалност на размера на корекцията спрямо тежестта на извършеното нарушение. Точка 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности съдържа скала с две нива на размера на корекцията в зависимост от тежестта на нарушението. Съгласно б. „а“ от посочената точка финансовата корекция е в размер на 100 %, когато обявлението за обществената поръчка/публичната покана не е публикувано/а в съответствие с приложимите правила (например публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз (ОВ на ЕС), когато законодателството го изисква); нередност е налице и при директно възлагане, като възлагане в резултат на процедура на договаряне без предварително обявление, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, пряко договаряне, без да са налице основанията за избора им. В случая възлагането е в резултат на процедура на договаряне без предварително обявление. Тази хипотеза изрично е посочена в цитираната по-горе разпоредба, поради което административният акт е издаден при правилна преценка на тежестта на нарушението и съответстващия му размер на финансовата корекция. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 200 лева с равностойност 102,26 евро, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,