Определение № 3594 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 918/11.05.2026 г., подадена от адвокат С. А. Н. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) по жалбата му с вх. № 653/24.03.2026 г. срещу всички решения №№ 74-118, обективирани в протокол № 3/19.03.2026 г., взети на проведеното на същата дата заседание на Адвокатския съвет (АС) на Варненската адвокатска колегия (ВнАК). Жалбоподателят моли съда да отмени мълчаливия отказ на ВАдвС, както и всичките решения №№ 74-118 от 19.03.2026 г. на АС на ВнАК, по съображения, че на 19.03.2026 г. било проведено „поредното тайно и секретно заседание“ на АС, при грубо нарушаване от страна на председателя на правото на участие в заседанието на жалбоподателя, в качеството му на основен член на АС, като не го поканил за участие и провел заседанието в отсъствието на жалбоподателя, което според последния водело до материална незаконосъобразност на всичките 45 решения, взети на заседанието. При извършената служебна проверка, съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Правомощията на ВАдвС са уредени в чл. 122, ал. 1 от ЗАдв, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Това произтича от характера на адвокатурата, която съгласно чл. 134, ал. 1 от КРБ, е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв, съгласно, която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗАдв, тъй същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 от ЗАдв и др. Съдебното производство по контрол на актовете на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбите на чл. 7, ал.ал. 5-7 от ЗАдв. Предвид така изложеното, актовете на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично и изчерпателно предвидените в закона случаи, а именно: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4 и чл. 106, ал. 4 от ЗА. Наред с това, за да е допустимо образуваното пред ВКС производство, е необходимо жалбоподателят да е сред изрично посочените в закона лица/органи, легитимирани да подадат жалба срещу съответния акт, а ако такава процесуална легитимация не е изрично посочена в съответната законова разпоредба, е необходимо да е налице правен интерес – съответният обжалван акт пряко да засяга правната сфера на жалбоподателя и упражняването на адвокатската му професия. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, формирана в периода 2007-2026 г., която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. В случая горните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата на адв. С. Н. не са налице. С решения №№ 82-86 от 19.03.2026 г. на АС на ВнАК са приети за младши адвокати и за адвокати в колегията кандидати за такива. Процесуално легитимирани да обжалват тези решения по чл. 6, ал. 2 от ЗАдв пред ВАдвС са единствено самият кандидат и Контролният съвет на ВнАК (изрично – чл. 7, ал. 2 от ЗАдв), а мълчаливия отказ на ВАдвС относно тези решения – пред ВКС – единствено кандидатът и Висшият контролен съвет (също изрично – чл. 7, ал. 5 от ЗАдв). Следователно, жалбоподателят адв. Н., включително в качеството му на основен член на АС на ВнАК, не разполага с процесуална легитимация да обжалва пред ВКС мълчалив отказ на ВАдвС относно тези решения №№ 82-86 от 19.03.2026 г. на АС на ВнАК. Мълчаливият отказ на ВАдвС по отношение на всички останали решения от 19.03.2026 г. на АС на ВнАК изобщо не подлежи на съдебен контрол, тъй като не попада в никоя от посочените по-горе хипотези на чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4 и чл. 106, ал. 4 от ЗА, в които, както стана ясно, такъв съдебен контрол пред ВКС е изрично и изчерпателно предвиден. Това е така, защото тези решения №№ 74-81 и 87-118 от 19.03.2026 г. на АС на ВнАК са взети за следното: Решения №№ 74-80 са за вписване, на основание чл. 9, ал. 3 от ЗАдв, на младши адвокат и на адвокати в съответния регистър при ВнАК и в съответния единен регистър при ВАдвС; съгласно изричната разпоредба на чл. 9, ал. 6 от ЗАдв, на обжалване по реда на чл. 7 от ЗАдв подлежи отказът (изричен или мълчалив) за вписване, но не и позитивното решение за вписване. С решение № 81 са допуснати до изпит кандидати за адвокати и младши адвокати. С решения № 87 и 88, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, по техни молби са отписани адвокати от съответния регистър при ВнАК; съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗАдв, решението за отписване по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАдв не подлежи на обжалване по реда на чл. 7 от ЗАдв. С решение № 89, на основание чл. 61 от ЗАдв, е вписано еднолично адвокатско дружество в съответния регистър при ВнАК и в съответния единен регистър при ВАдвС; съгласно изричните разпоредби на чл. 61, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от ЗАдв, на обжалване по реда на чл. 7 от ЗАдв подлежи отказът (изричен или мълчалив) за вписване, но не и позитивното решение за вписване. С решение № 90 е отписан, по негова молба, младши адвокат и същият е вписан за адвокат в съответния регистър при ВнАК и в съответния единен регистър при ВАдвС. Решения №№ 91-102 са за вписване на промени на вписани обстоятелства (адреси на адвокатски кантори, телефонен номер на адвокат и допълнителна информация за адвокати) в съответния регистър при ВнАК и в съответния единен регистър при ВАдвС. Решения №№ 103-105 са за организиране на празненство по случай Деня на Българската конституция и професионалния празник на юристите в България, и за приемане на разходи за същото празненство. Решение № 106 е за изплащане на великденски добавки на служителите при ВнАК. С решения №№ 107 и 117, съответно е определено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, за процесуално представителство по наказателно дело, респ. – е допълнено подобно решение от предходно заседание на АС. С решение № 108 е разпоредено, на основание чл. 137, ал. 5 от ЗАдв, извършването на допълнителна проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат. С решения № 109 и 111 са постановен откази за образуване на дисциплинарни производства срещу адвокати (също чл. 137, ал. 5 от ЗАдв). С решение № 110 е допълнен дневният ред на заседанието с нова точка, по която е взето горепосоченото решение № 111. С решение № 112 са одобрени 93 броя отчети на адвокати по ЗПП. С решения №№ 113 и 114 са дадени положителни становища за вписване на адвокати в Националния регистър за правна помощ. С решения №№ 115 и 116 са определени адвокати за особени представители по търговско и по гражданско дело. С решение № 118 са предоставени правомощия на председателя на АС на ВнАК да нарежда и извършва разходи до размер 1 500 евро, без да се изисква решение на АС. В заключение, по така изложените съображения, подадената от адвокат С. А. Н. жалба с вх. № 918/11.05.2026 г., като изцяло процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, респ. – образуваното по нея производство по настоящото дело по описа на ВКС, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение