Определение № 159 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1660/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1342/06.03.2020 г. на Т. К. В. и Н. К. К., чрез процесуалния им представител адвокат П. С., срещу определение № 106/18.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 50/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу решение № 2216/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 39/2013 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от „Вандом“ ООД против „Варнаком“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ответната страна по жалбата – „Варнаком“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат М. Д., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 106/18.02.2020 г., по ч. гр. д. № 50/2020 г. на Апелативен съд – Варна, е оставена без разглеждане частната жалба на Т. К. В. и Н. К. К. срещу решение № 2216/20.12.2018 г., по гр. д. № 39/2013 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по делото по предявения от „Вандом“ ООД против „Варнаком“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът „Вандом“ ООД е собственик на УПИ № * в кв. * по плана на ЗПЗ – В., находящ се в землище на [населено място], с площ от 5000 кв. м. /подробно описан/, на основание договор за продажба по нотариален акт вх. рег. № 29042/ 14. 12. 2004 г., акт № 20 т. XCVII д. № 21918 на СВ Варна, и за осъждане на ответника „Варнаком" ООД да предаде владението на имота. За да приеме за недопустима частната жалба на Т. В. и Н. К. /вх.№208822.01.2019г./ в частта, насочена срещу решението /с характер на определение/, с което се прекратява производството по иска с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е посочил, че за жалбоподателите не съществува правна възможност да обжалват съдебния акт. От една страна, производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение № 63/26.01.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 652/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, а от друга страна – жалбоподателите не са легитимирани да обжалват първоинстанционния прекратителен акт, тъй като не са страни по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Производството пред първоинстанционния съд /гр.д.№ 39/2013г. на ОС-Варна/ е образувано по следните предявени в условията на обективно и субективно съединяване искове: 1./ иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 42 ЗЗД за прогласяване нищожността на едностранна упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 10.12. 2007 г. с нотариална заверка на подписите, предявен от Т. К. В. и Н. К. К. в лично качество; 2./ иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт № 177, т. IV, рег. № 11726 д. № 848/2007 г. от 28.12.2007 г., предявен от Т. К. В. и Н. К. К. в лично качество; 3./ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на едностранна упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 10.12.2007 г., с нот. заверка на подписите, предявен от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/ против Д. С. А.; 4./ иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 177, т. IV, рег. № 11726, д. № 848 от 28.12.2007 г., предявен от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/ против Д. С. А.; 5./ иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Т. К. В. и Н. К. К. са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. * по плана на ЗПЗ -В., землище на Т., с площ от 5000 кв. м. и за осъждане на ответника „Вандом“ ООД да предаде владението върху имота; 6./ иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът „Вандом“ ООД е собственик на УПИ № * в кв. * по плана на ЗПЗ – В., на основание договор за продажба по нот. акт вх. рег. № 29042/ 14. 12. 2004 г., акт № 20 т. XCVII д. № 21918 на СВ Варна, и за осъждане на ответника „Варнаком" ООД да предаде владението на така описания имот. С влязло в сила определение № 63/26.01.2016 г., по ч. гр. д. № 652/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдено определение № 2748/28.07.2015 г., по гр. д. № 39/2013 г. на ОС - Варна, с което е частично прекратено производството по делото по исковете на Т. К. В. и Н. К. К. по чл. 108 ЗС срещу „Варнаком“ ООД за признаване за установено, че са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. * по плана на ЗПЗ Варна, землище на Т. с площ от 5000 кв. м. и за осъждане на ответника да предаде владението върху имота. Срещу постановеното на 20.12.2018г. решение по гр.д№39/2013г. на ОС-Варна, в частта, с която е прекратено производството по предявения от „Вандом“ ООД /н/ против „Варнаком“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, е подадена частна жалба от Н. К. К.,в качеството му на кредитор на „Вандом“ ООД /н/ и действащ от името на синдика при условията на чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ. Първоинстанционният съд е дал указания представляващият дружеството синдик да заяви дали потвърждава извършените от негово име действия по предприетото обжалване. С разпореждане от 25.03.2019 г. съдът е върнал като недопустима частната жалба. Това разпореждане е потвърдено с определение № 512/19.08.2019 г., по ч. гр. д. № 367/2019 г. на Апелативен съд – Варна. Последното не е допуснато до касационно обжалване в производство по чл.274,ал.3 ГПК с определение № 12/13.01.2020 г., по ч. гр. д. № 4116/2019 г. по описа на ВКС, III г.о., поради което е влязло в законна сила. С оглед на тези данни, правилно е прието в обжалваното определение,че подадената от Н. К. и Т. В. частна жалба е процесуално недопустима. С влязъл в сила съдебен акт – определение № 63/26.01.2016 г. по ч. гр. д. № 652/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е прекратено производството по предявения от Т. К. В. и Н. К. К., в лично качество, иск с правно основание чл. 108 ЗС относно процесния недвижим имот. С влязло в сила разпореждане по гр.д.№39/2013г. на ОС-Варна, е върната като недопустима частната жалба на Н. К. /като кредитор на „Вандом“ ООД/ срещу решение от 20.12.2018г. по гр.д.№39/2013г. в частта относно прекратяване на производството по иска по чл.108 ЗС, предявен от „Вандом“ ООД /н/. По отношение на жалбоподателя К. е налице влязъл в сила съдебен акт, отричащ правото му на жалба срещу посочената част от първоинстанционното решение. Вписването на същия като жалбоподател и в частната жалба на Т. В. не променя този факт. Освен това правилни са изводите на въззивния съд, че жалбоподателите не са легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт в частта, с която производството е прекратено по предявения от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 108 ЗС. Те не разполагат с представителна власт по отношение на ищцовото дружество /представлявано от синдик/, нито е налице хипотеза на специална правна норма, по силата на която да са овластени да предприемат действия за защита на чужди материални права, в частност да обжалват съдебни актове по отношение на свой длъжник при бездействие на законен/назначен от съда представител, синдик и пр./чл.649 ТЗ, респ. чл.134,ал.3 ЗЗД/. След като не са процесуални субституенти на ищцовото дружество и не могат да се суброгират в неговите права, то подадената частна жалба срещу определението, с което е прекратено производството по предявен от същото дружество иск, е процесуално недопустима. С оглед изложеното обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.