Определение № 264 от 03.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1574/14.02.2018г., подадена от М. А. И., чрез адв. Г., с която се иска изменение на постановеното от ВКС решение № 10 от 08.02.2018г. в частта за разноските както следва: да се допълни същото като в полза на молителката се присъдят сторените пред всички съдебни инстанции разноски предвид отхвърлянето на част от претенцията за присъждане на лихва за забава като погасена по давност; да се измени в частта, с която на М. А. И. са възложени сторените разноски, тъй като същата е освободена от заплащане на държавна такса в производството; в частта за разноските, с която молителката е осъдена да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9 600 лв. като същата се намали до сумата от 3 200 лв., съответстваща на 2 % от материалния интерес, предмет на касационно разглеждане; в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размери съответно 9900 лв. – за първа инстанция и по 6 400 лв. за въззивна и касационна, тъй като същото надминава минималния размер на дължимото съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение, което е 4730 лв., а делото не се отличава с фактическа и права сложност, която да обоснове присъждане на по-висок размер, в каквото връзка е било релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С молба с вх. № 2427/08.03.2018г. Д. А. Л. се присъединява към направените искания. Насрещните страни М. Л. И. и Н. А. С. изразяват становище за неоснователност на молбата. Останалите страни в производството – ответника МБАЛ [фирма]-С. и третите лица – помагачи ЗК [фирма], [фирма] и Д. [фирма] не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и молбата на Д. Л., а разгледани по същество са частично основателни, поради следните съображения: С решение № 10 от 08.02.2018 г. на ВКС по настоящото дело е отменено въззивно решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 258/09.06.2016г., постановено по гр. д. № 76/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която исковете на М. Л. И. и Н. А. С. срещу Д. А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма]-С. с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от по 120 000 лв. за всеки до предявените размери от по 200 000 лв., като частични от по 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 20.09.2009г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като неоснователни, В ЧАСТТА, с която като краен резултат М. А. И. е осъдена да заплати на М. Л. И. и Н. А. С. солидарно с останалите двама отвеника - Д. А. Л. и МБАЛ „Б. Ш.“ – С., законна лихва върху присъдените обезщетения в размери от по 120 000 лв., считано от датата на увреждането- 20.09.2009г., до 18.11.2010г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 ГПК от ОС-Смолян определение № 1223/15.12.2015г., постановено по гр.дело № 72/2013 г., В ЧАСТТА, с която изменяйки първоинстанционното решение № 512/23.10.2015 г., в частта за разноските, М. Л. И. и Н. А. С. са осъдени да заплатят на М. А. И. разноски по делото от 5 454 лв., и вместо това Д. А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. са осъдени на основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86 ЗЗД да заплатят солидарно на М. Л. И. и Н. А. С. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. Н. С., починала на 20.09.2009 г., от по 80 000 лв. на всеки един ищец / разликата над първоначално присъдените от по 120 000 лв. до претендираните от по 200 000 лв. като частични искове от по 500 000 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.11.2010г. до окончателното им плащане, както и 16321,60 лв. деловодни разноски; отхвърлена е предявената от М. Л. И. и Н. А. С. против М. А. К. И. претенция по чл.86 ЗЗД за осъждане на последната да им заплати солидарно с останалите ответници Д.А. Л. и МБАЛ [фирма]– С., законна лихва върху присъдените обезщетения в размери от по 120 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2009г., до 18.11.2010г., като неоснователна поради погасяване по давност; оставено е в сила въззивното решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г., В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 1223/15.12.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.дело № 72/2013 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е изменено първоинстанционното решение № 512/23.10.2015г. като М. А. И., Д. А. Л. и МБАЛ [фирма] - С. са осъдени да заплатят на М. Л. И. и Н. А. С. разноски по делото от 32.40 лв., а в полза на Окръжен съд Смолян - държавна такса от 9600 лв. и разноски за експертизи от 990 лв.; Д. А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. са осъдени да заплатят в полза на адвокат П. К. от САК – адвокатско възнаграждение в размер 6400лв., както и да заплатят по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер 9600лв. М. Л. И. и Н. А. С. са обжалвали въззивното решение в частта, с която предявените първоначални искове са отхвърлени за разликата над уважените от по 120 000лв. до предявените 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2009г. до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно материалния интерес от 16 000 лв. общо дължимата в полза на ВКС държавна такса е в размер на 3200 лв., като за определения размер над тази сума постановеното решение в частта за разноските следва да се измени. Останалите искания като неоснователни следва да се оставят без уважение. Претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане не представлява самостоятелен иск. Нейният размер не се определя от съда, а се изчислява в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането до момента на плащането. Лихвите, присъждани при деликт, не се включват в цената на иска и върху тях не се начисляват разноски, поради което предвид пълното уважаване на предявените искове молителката няма право на разноски. Неоснователен е и доводът, че след като е освободена от заплащане на държавна такса на молителката И. не следва да се възлагат сторените от насрещната страна разноски. Законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. Целта на освобождаването е да се осигури на страната достъп до правосъдие. Същевременно се касае за освобождаване на такси и разноски по производството, но не и от разноските на насрещната страна по спора. След приключване на производството с крайния съдебен акт тежестта на разноските се разпределя между страните съобразно изхода на делото и съответно на уважената и отхвърлена част от претенцията. Относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение: Съобразно приложимата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 02.09.2014г. редакция на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 28/28.03.2014г./ при интерес от 200 000 лв. дължимото минимално за всеки ищец адвокатско възнаграждение е в размер на 6 530 лв., който размер е под претендирания такъв от 9900 лв. / общо за двамата ищци/, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна помощ и съдействие. Съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата при материален интерес от 80 000 лв. дължимото за всеки от ищците възнаграждение пред въззивната инстанция е в размер на 2 930 лв. или 5860 лв. за двамата. Определеният от съда размер от 6 400 лв. надвишава незначително тази сума и съобразно фактическа и правна сложност на делото, обусловена от естеството на спора и предявените няколко субективно съединени искове не е прекомерен. Адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция се определя по идентичен начин – съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата при материален интерес от 80 000 лв., но и при отчитане на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата в ред. на ДВ., бр. 84 от 2016г., приложима към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 18.01.2018г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Предвид изложеното така определеното възнаграждение не надвишава предвидения минимум. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,