Определение от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Б., украинска гражданка с временна закрила, чрез адв. М. Василева, срещу определение № 10092 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2447/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което жалбата й против заповед № ЗСПД/Д-РВ/25405 от 01.10.2025 г. на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която е „отказана еднократна помощ, за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето Д. Т. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Част от доводите на жалбоподателката са, че държавната такса е била заплатена на 21.10.2025 г., което съдът не е отчел, а е приел, че тя не е внесена и не е представен документ за това. Искането е определението да бъде прогласено за нищожно, а в условията на евентуалност обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Ответната страна не е взела становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, прецени данните по делото и намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна с правен интерес, за която обаче към настоящия момент са налице процесуални пречки за разглеждането й по същество. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Пловдив е приел, че не са изпълнени в срок указанията, дадени с разпореждане № 9339/28.10.2025 г. С разпореждането на съда на жалбоподателката са дадени указания в 7-дневен срок да представи пълномощно за упълномощаване на адв. М. Василева, чрез която е подадена жалбата, или да потвърди извършените действия без представителна власт, чрез приподписване на жалбата, както и да внесе държавна такса в размер на 10 лв. и да представи оригинала на платежния документ, удостоверяващ внасянето й. Разпореждането е връчено на 30.10.2025 г., съответно крайния срок, в който е трябвало да представи доказателства за това, е бил 06.11.2025 г. Видно от данните в Системата за сигурно електронно връчване, молбата за отстраняване на нередовностите е изпратена до първоинстанционния съд на 15.11.2025 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок. От представеното платежно нареждане обаче се установява, че дължимата държавна такса е заплатена още на 21.10.2025 г., преди издаването на разпореждането, поради което същата е внесена в срок, макар платежният документ да е представен след изтичане на указания от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Именно по въпроса дали при тези обстоятелства следва да се приеме, че нередовността на жалбата е отстранена, е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд. Във връзка с гореизложеното, по искане на изпълняващия функциите председател на Върховния административен съд, е образувано е тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“. Поставеният въпрос има пряко отношение към правилното тълкуване на приложимата за спора по административно дело № 1674/2026 г. правна норма, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК до разрешаването му от Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2025 г. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,