Определение № 50231 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2022 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 245, ал.3 ГПК, депозирана на 23.08.2023 г. от Б. М. М. – ответник за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 127 959,11 лв., събрана по изп. № 20228790400723 по описа на ЧСИ В. П. С решение № 50103 от 11.08.2023 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е обезсилил решение № 10/27.01.2022 г. по в.гр.д. № 430/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която като е потвърдено решение № 110/23.08.2021 г. по гр.д. № 142/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, Б. М. М. е осъден да заплати на Ц. И. С. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 136 908,10 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 22.03.2021 г. до окончателното изплащане и е прекратил производството по делото в тази част поради недопустимост на иска с правно основание чл.59 ЗЗД и е оставил в сила решение № 10/27.01.2022 г. по в.гр.д. № 430/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която като е потвърдено решение № 110/23.08.2021 г. по гр.д. № 142/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, Б. М. М. е осъден да заплати на Ц. И. С. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 26 362,13 лв., /представляваща разликата до пълния предявен размер на иска от 163 270,23 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 22.03.2021 г. Решението на въззивния съд в частта, с която Б. М. М. е осъден да заплати на Ц. И. С., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба-22.03.2021 г. до окончателното изплащане, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. От представеното с молбата удостоверение изх. № 23733/22.08.2023 г. на ЧСИ В. П., се установява, че по изпълнителния лист от 14.02.2022 г., издаден въз основа на невлязлото в сила и впоследствие частично обезсилено и частично оставено в сила въззивно решение по в.гр.д. № 430/2021 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, е било образувано изпълнително дело № 20228790400723. В резултат на проведеното принудително изпълнение в полза на взискателя Ц. С. е била разпределена сума в размер на 282 096,01 лв. от реализирана публична продан на недвижим имот, с която са погасени следните нейни вземания от длъжника: 215 082,69 лв. – главница, 60 950,56 лв. – законна лихва, 6 062,76 лв. – разноски по изпълнението. Начислени са и такси по т.13 и т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ В. П. в общ размер на 10 547,58 лв., които са внесени от взискателя – купувач Ц. С., но са дължими от длъжника по изпълнението. Насрещната страна – Ц. И. С. е депозирала отговор на молбата с правно основание чл.245, ал.3 ГПК, в който заявява, че молбата е основателна до сумата от 122 632,31 лв., представляваща разликата между получената сума от публичната продан – 292 643,59 лв. и общия размер на задълженията на ответника към нея от 170 011.28 лв., включващ сумата от 126 362,13 лв. – главница, сумата от 29 828,32 лв. - законна лихва и сумата от 13 820,83 лв., вкл. такси по т.1, т.2, т.5, т.9, т.10, т.20, т.31 „и“ ТТРЗЧСИ, разноски за вещо лице, държавни такси за вписване на възбрани и др. и по т. 26, б “е“ ТТРЗЧСИ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.245, ал.3 ГПК е частично основателна. Съгласно чл.245, ал.3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на решението /каквато е законодателно уредената хипотеза на чл.404, т.1, пр.2 ГПК на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд/ и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК, доколкото въззивното решение, въз основа на което е проведено принудителното изпълнение, е било частично обезсилено, поради което за недължимо събраните въз основа на въззивното решение суми / главница и законна лихва/, следва да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на молителя Б. М.. С оглед крайния изход на спора между страните, дължимите от ответника на ищцата суми са в размер на 126 362,13 лв. – главница и 29 828,32 лв. - законна лихва или общо 156 190,45 лв. Таксите и разноските за изпълнителното производство съобразно размера на дълга са над 10 000 лв. /вкл. такси по т.1, т.2, т.5, т.9, т.10, т.13, т.20, т.31 „и“, т.26, б.“е“ ТТРЗЧСИ, разноски за вещо лице, държавни такси за вписване на възбрани и др./, които са заплатени от взискателя. Видно от удостоверението, издадено от ЧСИ П., в изпълнителното производство от длъжника са събрани следните суми: 215 082,69 лв. – главница и 60 950,56 лв. – законна лихва, както и 6 062,76 лв. - такси и разноски по изпълнението. При това положение, недължимо събраната от длъжника сума е в размер на 119 842,80 лв., от която 88 720,56 лв. - главница и 31 122,24 лв. - законна лихва, за която сума следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2023 г. - датата на влизане в сила на постановлението за разпределение на суми от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане. Събраните от длъжника такси и разноски за изпълнителното производство са в по-малък от общо дължимия размер, поради което молбата по чл.245, ал.3 ГПК в тази й част, се явява неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,