Определение № 174 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 720/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Л. С. частна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 317/27.09.2023г. по възз.т.д. № 696/2022г. на Апелативен съд – Пловдив за допълване в частта за разноските на решение № 262/03.07.2023г. по възз.т.д.№ 696/2022г. на АС- Пловдив, като ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 7980лв. с вкл.ДДС. В частната жалба се поддържа, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е определен при неправилно приложение на НМРАВ в редакцията след изменението с ДВ бр.88/04.11.2022г. Искането е за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е присъдено адв. възнаграждение за размера над 3359.60лв. с ДДС. С постъпилия в срок писмен отговор частната жалба се оспорва. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид постановяване на решение по т.д.№ 721/2024г. на ВКС, образувано по касационни жалби срещу допълненото с обжалваното определение в частта за разноските въззивно решение. С решението по т.д.№ 721/2024г. на ВКС е прието, с оглед на изхода на спора, че дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за една инстанция е 5436лв. с вкл. ДДС. Ето защо обжалваното определение, с което е допълнено в частта за разноските въззивното решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА във въззивното производство следва да бъде отменено за размера над 5436лв., а в останалата обжалвана част – следва да бъде потвърдено. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: