Определение № 60684 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 3872/11.03.2021 г., подадена от ищеца Ц. Л. Д. (чрез съпругата му адв. Т. Я.-Д., за която няма пълномощно по делото) срещу решение № 1525/23.12.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2663/2020 г. на Софийския апелативен съд. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения: На жалбоподателя редовно са връчени съобщение и препис от въззивното решение на 18.01.2021 г. (лист 37 от въззивното дело). Връчването е извършено редовно, съгласно чл. 51, ал. 3 (в първоначалната, сега действаща редакция) от ГПК, като процесуалният пълномощник на жалбоподателя по делото адв. Д. Ц. М. е отказала да получи съобщението и преписа от решението, посочвайки следното: „Не съм упълномощена за втора инстанция. Моля, уведомете лицето“. Отказът е надлежно удостоверен с подписа както на връчителя, така и на самата адв. М.. Последната е надлежно упълномощена от страна на жалбоподателя с пълномощно, приложено към исковата му молба (лист 2 от първоинстанционното дело), с което тя недвусмислено е овластена да го представлява пред всички съдебни инстанции по делото (чл. 34, ал. 4, във вр. с чл. 51, ал. 3, изр. 1 от ГПК) – пълномощното е бланково и в него не са вписани никакви ограничения относно представителната власт по делото. Това пълномощно не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. По силата на това пълномощно адв. М. е представлявала жалбоподателя-ищец в течение на цялото производство по делото, включително при подаването на въззивната му жалба и при призоваването му за единственото открито съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 16.11.2020 г. При това положение, посоченото от адв. М. при отказа да получи съобщението с преписа от въззивното решение (че тя не била упълномощена за втората инстанция) е фактически невярно, и тя не е могла да откаже да ги получи съгласно чл. 51, ал. 3, изр. 1 от ГПК, а отказът ѝ не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 3, изр. последно от ГПК. От гореизложеното следва, че преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за касационното обжалване на въззивното решение е изтекъл на 18.02.2021 г. (четвъртък, присъствен ден), като касационната жалба е подадена след изтичането на този срок – на 11.03.2021 г. Предвид императивните разпоредби на чл. 63, ал. 3, чл. 64, ал. 1 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, този извод не се променя от неправилно предприетото от въззивния съд ново връчване на съобщение и препис от въззивното решение лично на жалбоподателя (което не съставлява определяне на по-дълъг срок по смисъла на 62, ал. 3 от ГПК, при положение, че връчването е вече редовно извършено чрез пълномощника на жалбоподателя и срокът е започнал да тече и е изтекъл, считано от същото). Подадената след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК касационна жалба, респ. – и образуваното по нея касационно производство по настоящото дело, съгласно чл. 64, ал. 1 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, са процесуално недопустими, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение