Определение № 94 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 881/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2975/09.02.2018 г. /молба за отмяна с отстранени нередовности вх. № 8489/02.05.2018 г./, подадена от Х. Х. Х., чрез адвокат В. Д. – служебен защитник, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила Решение № 929/18.10.2017г. по гр.д. № 1772/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е допусната, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба между Д. А. Д., Х. Х. Х. и Р. К. Г., по отношение на съсобствените на страните недвижими имоти, а именно: жилище с площ от 119.00 кв.м. на първи етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], в кв. 79, УПИ парцел ХII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], състоящо се от две стаи, дневна, столова, кухня, бокс, баня, клозет, коридор и три тераси, при граници: от всички страни двор, отдолу - изби и гаражи, отгоре - жилище на Д. Д. Н. и съпругата му, ведно с изба-укритие с площ от 17.35 кв.м., при граници: двор, коридор и изба на Д. Д. и съпругата му, ведно с таванско помещение - 1/2 идеална част от тавана на сградата, ведно с 45% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и гараж с площ от 19.3 кв.м., намиращ се в [населено място], [улица], в кв. 79, УПИ парцел XII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], при съседи: двор, стълбище и гараж на Д. Н. и А. Н., ведно с 5 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти: 2/4 (две четвърти) идеални части за Р. К. Г. и по 1/4 (една четвърт) идеални части за всеки от Д. А. Д. и Х. Х. Х.. Молителката твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, в разговор с нейния съсед И. М. М., узнала за приключили съдебни спорове с влезли в сила решения между починалия й съпруг А. Д. Х. и бившата му съпруга Р. К. Г. относно процесните имоти. В тази връзка, след търсене в запазените лични вещи на починалия й съпруг, молителката открила писмени доказателства, които прилага: искова молба от Р. К. Г. срещу А. Д. Х., по която било образувано гр.д. № 3122/1993г. на Районен съд – Велико Търново, решение от 24.04.1996 г. по в.гр.д. № 1193/1995 г. на Окръжен съд – Велико Търново, както и разписка за платен пощенски превод в размер на 31 800 лв. от А. Х. в полза на Р. Г.. Също така, молителката направила справка в архива на Районен съд – Велико Търново и се снабдила с копие от следните писмени доказателства, които също прилага: решение от 02.06.1995 г. по гр.д. №3122/1993 г. на Районен съд – Велико Търново, потвърдено с горепосоченото въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск на Р. К. Х. против А. Д. Х., за разваляне на спогодба, постигната по гр.д. №775/1991г. на Окръжен съд – Велико Търново, по силата на която в дял на А. Х. са отредени и той е приел в своя изключителна собственост недвижим имот: първи жилищен етаж от 119 кв.м., изба-укритие, 1/2 ид.ч. от таванско помещение и 50% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за който имот е отреден парцел XII-980 в кв. 79 по регулационния план на Д., което дворно място е с площ 536 кв.м. и гараж 19.30 кв.м., като за уравнение на дела си А. Х. е следвало да заплати на Р. Х. сумата от 71 000 лв. на четири равни вноски от 19.05.1992 г., както и сумата от 31 000 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Това решение е било във връзка с постигната спогодба относно същия имот, одобрена с определение, взето в съдебно заседание на 19.05.1992 г. по гр.д. №775/1991 г. на Окръжен съд – Велико Търново, за одобряване на постигната спогодба между Р. Х. и А. Х.. Предвид изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд. Ответникът по молбата за отмяна Д. А. Д., в депозираните два писмени отговора, чрез пълномощника му адвокат Б. Г., счита молбата за отмяна за недопустима като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, като моли същата да се остави без разглеждане, а по същество – да се остави без уважение като неоснователна. С отговора се иска присъждане на разноски за настоящото производство. Ответницата по молбата за отмяна Р. К. Г., в подадения писмен отговор, чрез пълномощника й адвокат Б. Г., твърди, че същата е недопустима и неоснователна, като следва да бъде оставена без разглеждане, съответно без уважение, и моли да й се присъдят направените в настоящото производство разноски по делото. При проверка допустимостта на производството, ВКС, II г.о., констатира следното: С молбата за отмяна, депозирана на 09.02.2018 г., се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 929/18.10.2017 г. по гр.д. № 1772/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същата е допустима като подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от надлежна страна и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Водим от горното, състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд