Определение № 50048 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адвокат П. Ч. Г. – особен представител на касатора В. Н. М. –ответник по исковата молба, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 50894 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 2203/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта му за разноските, с която определеното възнаграждение за особен представител пред касационната инстанция е поставено в тежест на касатора-ответник по иска, а не на насрещната страна и се иска да бъде постановено то да се заплати от ищцата-ответник по касационната жалба или от бюджета на Върховния касационен съд. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – Р. С. Б., чрез процесуалния представител адв. С. Т., изразява становище за неоснователност и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на определеното от настоящата касационна инстанция възнаграждение за особен представител в размер на 1 200 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 50894 от 30.11.2022 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Осъдителното въззивно решение е обжалвано от адвокат П. Ч. Г., назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на В. Н. М. –ответник по исковата молба. С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав е определил възнаграждението на адвокат Г. в размер на 1 200 лв. и го е поставил в тежест на касатора –ответник в производството. Възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на отсъстващата страна (ответника по делото) представител в процеса. Така е обезпечено разглеждането и решаването на спора по делото в условията на състезателност. В случая ответникът по исковата молба В. Н. М. е призован по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител - адв. Г. от ВАК, на разноски на ищеца, които са заплатени предварително за дете съдебни инстанции, но не и за касационната. Възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. Възнаграждението е дължимо, съгласно указанията по т. 6 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени в съда от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция, съответно съдът, който разглежда делото в съответната инстанция е компетентен да определи размера на разноските за тази инстанция. В разглеждания случай указания до ищцата за предварително (преди приключване на делото в съответната инстанция) внасяне на възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК за касационното производство не са давани и такива разноски не са правени. Ищцата не е била задължена своевременно да внесе разноски за дължимото се възнаграждение в хода на касационното производство, поради което на основание чл. 77 ГПК, ВКС следа да постанови определение за принудителното събиране на определената сума за възнаграждение на особения представител от ищеца и съответно – едновременно да осъди ответникът да заплати същата сума на ищеца съобразно изхода на спора (тъй като заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим на отговорността за разноски, а в случая тя се носи от ответникът, срещу когото е постановен неблагоприятен правен резултат). В конкретния случай съдът е определил възнаграждение на особения представител на касатора съгласно действащата към момента на постановаване на съдебния акт редакция на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на предвидения минимум от 1200 лв. След като възнаграждението се определя от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, то и насрещната страна има възможност да направи възражение за прекомерност на определеното възнаграждение едва в срока по чл. 248 ГПК. Направеното от ответницата по касация, с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, възражение за прекомерност е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, с оглед чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него. В тази връзка предвид данните по делото- цената на предявения иск от 8500 лв., за изготвяне на касационната жалба, в изложението на която са застъпени тези, изложени вече в първоинстанционното и въззивното производство от особения представител и без процесуално представителство с оглед на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване и на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК следва да се намали възнаграждението до размер на 600 лв. /половината от определеното съобразно цитираните разпоредби на Наредбата от 1 200 лв./, което следва да се изплати от бюджета на съда. Ищецът следва да възстанови сумата и да заплати същата по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,