Определение № 2150 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 873/2025 г.

Производство по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ТП ДГС „Доспат“ срещу въззивно решение № 239 от 14.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 61/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което след частична отмяна на решение № 8003 от 01.04.2022 год., постановено по гр. дело № 140/2020 год. на Районен съд – Доспат, са уважени предявените от А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ искове с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 476.04 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода от 13.03.2017 год. до 14.05.2020 год., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което А. К. би получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука на 10.04.2015 год. и получавана от него пенсия /и сбора между пенсията и минималната работна заплата – само за периода от 21.06.2017 год. – 19.03.2019 год./, ведно със законната лихва върху главницата от 12 476.04 лв., считано от 15.05.2020 год. до окончателното им изплащане и за сумата от 1 218.43 лв. – лихва за забава върху главницата от 12 476.04 лв. за същия период от 13.03.2017 год. до 14.05.2020 год. При извършената служебна проверка съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд изрично е формирал воля, че претенцията по чл. 200, ал. 3 КТ подлежи на уважаване за сумата от 12 476.04 лв., а претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 1 218.43 лв., като противно на приетото от първоинстанционния съд е счел, че искът по чл. 200, ал. 3 КТ е основателен и за разликата над 7 016.41 лв. до размера от 12 476.04 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – и за разликата над 802.69 лв. до размера от 1 218.43 лв., както и че не може да има прихващане между вземанията на ищеца за сумите от 7 016.41 лв. и 802.69 лв. и вземанията на ответника по обратен изпълнителен лист № 20064 от 07.08.2020 год., издаден от Окръжен съд – Смолян по в. гр. дело № 274/2018 год., въз основа на решение № 41 от 05.03.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2679/2019 год., IV г. о., ГО, по който е образувано изпълнително дело № 53/2020 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Девинския районен съд /което по принцип би обусловило отхвърляне на исковете за посочените суми/, тъй като възражението на ответника е процесуално недопустимо. Въззивният съд е формирал изрично воля и за неоснователност на претенцията по чл. 200, ал. 3 КТ за разликата над 12 476.04 лв. до пълния претендиран размер от 13 579.88 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2020 год. и за неоснователност на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 218.43 лв. до пълния претендиран размер от 1 807.47 лв. Тази воля на въззивния съд обаче не е намерила съответен израз в диспозитива на решението, чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта му, в която исковете по чл. 200, ал. 3 КТ за сумата от 12 476.04 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 218.43 лв. са отхвърлени, както следва: главният иск до размера от 7 016.41 лв., а акцесорният иск до размера от 802.69 лв. – поради прихващане с насрещните вземания на ответника по посочения обратен изпълнителен лист /въпреки непрецизно формулирания диспозитив на първоинстанционното решение/ и главният иск за разликата над 7 016.41 лв. до размера от 12 476.04 лв., а акцесорният иск за разликата над 802.69 лв. до размера от 1 218.43 лв. – като неоснователни и чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, в частта му, в която искът по чл. 200, ал. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 12 476.04 лв. до пълния претендиран размер от 13 579.88 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2020 год., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1 218.43 лв. до пълния претендиран размер от 1 807.47 лв. Горепосоченото несъответствие между мотивите и диспозитива на въззивното решение следва да бъде отстранено от съда, който го е постановил по реда на чл. 247 ГПК. Производството по чл. 247 ГПК предхожда развитието на касационното производство по подадената срещу въззивното решение касационна жалба, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, а делото да се върне на Окръжен съд – Смолян за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение