Определение № 50007 от 01.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 262/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ - чрез юрк. Ц. В., срещу определение № 10283 от 18.11.2021 г. по в. т. д. № 1422/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на агенцията - жалбоподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 10477 от 21.07.2021 г. в частта относно присъдените на „Стройкомерс“ ЕООД и „Газстроймонтаж“ АД разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК чрез коригиране на присъдените разноски на двамата ответници до размер на сумата 1 533 лв. Навежда оплаквания, че изводът на въззивния съд за дължимост на разноски за адвокатско възнаграждение поотделно на всеки от ответниците, които са представлявани общо от един адвокат и имат съвместни интереси, е незаконосъобразен и противоречи на цитирана в жалбата практика на ВКС. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците в производството по в. т. д. № 1422/2020 г. на Апелативен съд - София „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Градиакт Консулт“ ООД, които оспорват частната жалба като неоснователна и молят за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. т. д. № 1422/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на Държавна агенция за бежанците при МС срещу решение на Софийски градски съд по т. д. № 2533/2018 г., с което са отхвърлени предявените от агенцията - жалбоподател солидарно против „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Градиакт Консулт“ ООД осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 41 284.25 лв. и 2 746.30 лв. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден съвместен отговор на въззивната жалба от тримата ответници - чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. И. Ш., съдържащ искане за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция. С решение № 10477 от 21.07.2021 г. Апелативен съд - София е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение и е осъдил солидарно тримата ответници да заплатят на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Държавна агенция за бежанците при МС сумата 6 127.91 лв., като е потвърдил решението в останалата част за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата до 41 284.25 лв. и изцяло на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността на страните за разноски като е осъдил ответниците да заплатят на агенцията - ищец юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а агенцията - ищец - да да заплати на ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Градиакт Консулт“ ЕООД /които са представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ с адв. И. Ш. в размер на по 1 800 лв. с ДДС/ разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на по 1 533 лв. Сезиран с молба по чл.248 ГПК от ищеца, Апелативен съд - София е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил молбата без уважение по съображения за липса на основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на разноски на ответниците общо в размер на 1 533 лв. Въззивният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че когато в процеса участва повече от един ответник, всеки от ответниците има самостоятелно процесуално качество и има право да иска заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил за защитата си по делото. С мотив, че не съществува предвидено в нормативен акт изискване при представляване от един адвокат на повече от един ответник да се сключва отделен договор с всеки клиент, съдът се е произнесъл, че подаването от адв. Ш. на съвместен отговор от името на тримата ответници не налага извод, че се дължат разноски само за защитата на един ответник. Съдът е изложил и съображения, че след като всеки от ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Градиакт Консулт“ ООД е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за процесуално представителство и защита във въззивното производство, същите имат право да бъдат обезщетени за направените разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. За неоснователно въззивният съд е счел поддържаното в молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение. Съдът е посочил, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение - по 1 800 лв. с ДДС, е малко над минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който се дължи върху материален интерес 41 284.25 лв., и не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК като се има предвид значителната фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба срещу постановеното от Апелативен съд - София определение по чл.248 ГПК е основателна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че като последица от отхвърлянето на исковете ищецът дължи на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение поотделно на всеки от ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Градиакт Консулт“ ЕООД. В приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че по дела с определен интерес размерът на адвокатското възнаграждение се определя въз основа на материалния интерес по конкретното дело. Исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по които се е произнесъл въззивният съд, са предявени срещу посочените в исковата молба трима ответници при условията на солидарност. С исковете ищецът е претендирал солидарно осъждане на ответниците да му заплатят парични суми в размер, формиращ цената на иска по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, а съответно и материалния интерес от защита по делото. Предвид условието, при което са съединени осъдителните искове, материалният интерес, въз основа на който се определя дължимото адвокатско възнаграждение, е общ /съвместен/ за всички ответници. В производството пред въззивната инстанция ответниците са представлявани съвместно от един и същ процесуален представител, който е изготвил и подал от тяхно име един отговор на въззивната жалба, съдържащ идентични възражения, правни доводи и искания за съдебна защита. Общият материален интерес, обусловен от търсената и призната от съда солидарна отговорност на ответниците, както и осъществената пред въззивната инстанция съвместна защита на ответниците от един и същ адвокат, предполагат уговаряне и заплащане само на едно адвокатско възнаграждение, а не на отделни възнаграждения. Обстоятелството, че ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Градиакт Консулт“ ООД са заплатили на представлявалия ги пред въззивната инстанция адвокат отделни възнаграждения в размер на по 1 800 лв. с ДДС, не е основание платените възнаграждения да се възложат в тежест на ищеца под формата на разноски, след като за защита на ответниците се дължи едно общо възнаграждение, определено на база техния общ материален интерес. Цитираната в мотивите към обжалваното определение практика на ВКС /определение № 511/20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 243/2010 г. на ІV г. о./, с която въззивният съд е мотивирал изводите си за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, е неотносима. Даденото с нея разрешение, че когато в делото участват няколко ответници, при прекратяване на делото /и при отхвърляне на иска/ всеки ответник има самостоятелно право на разноски, не може да намери приложение към разглеждания спор за разноски, тъй като в случая ответниците отговарят по предявените искове в качеството на солидарни длъжници и са представлявани от един адвокат, защитаващ общия им материален интерес. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и на основание чл.248 ГПК да бъде изменено решението на въззивния съд в частта за разноските, като ищецът Държавна агенция за бежанците при МС бъде осъден да заплати на ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Градиакт Консулт“ ООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер общо на 1 533 лв. /вместо по 1 533 лв. на всеки един от тях/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,