Определение № 3742 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Й. Г., Н. М. Г. и М. Й. Г., против определение № 1265 от 13.03.2026 г. по гр. д. № 701/2026 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязло в сила решение № 432 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 596/2024 г. на ВКС, I г. о., както и на частично отменено с него решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр. д. № 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърдено от въззивния съд първоинстанционно решение № 1699 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в съответните части. Частните жалбоподатели обосновават неправилност на обжалваното определение със съображения за постановяването му в противоречието му с чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, която е ясна и не подлежи на корективно тълкуване, и липса на мотиви във връзка с възраженията им за аргументиране на отменителното основание, включително и за узнаване на решението на 15.10.2025 г. при използване на приложението Вайбър, за което са приложили и съответните писмени доказателства. Искат неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба Т. П. Н., който излага съображения за нейната неоснователност. Другият ответник С. К. Н. не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Молителите И. Г., Н. Г. и М. Г. (понастоящем частни жалбоподатели) с молба от 15.01.2026 г. са поискали с позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение № 432 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 596/2024 г. на ВКС, I г. о., с което след частична отмяна на въззивното решение е уважен предявен от С. Н. и Т. Н. положителен установителен иск за собственост и отхвърлен предявеният от тях насрещен иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част. Искането е обосновано с нарушаване на правото им защита в първоинстанционното производство поради ненадлежното им представляване от адвокати с пълномощно по друго дело, а не по настоящото пред първата инстанция, в което са събрани всички доказателства и е обсъждан въпросът за достоверността и приобщаването по делото на представено копие на документ, наименуван предварителен договор от 29.10.1997 г., от който е изведено началото на давностното владение на насрещната страна. В тази насока правят искане за отмяна и на отмененото с решението на ВКС, за което твърдят да са узнали на 15.10.2025 г., чрез приложението Вайбър, въззивно решение и потвърденото с последното първоинстанционно решение. С обжалваното определение така подадената молба е приета за процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, който е пределен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение и началният момент на който е започнал от датата на постановяване на решението на ВКС - 09.07.2025 г. Изложил е съображения, че последното е окончателно и процесуалният закон не предвижда същото да бъде съобщавано на страните, поради което началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е денят, в който решението е обявено – 09.07.2025 г., а молбата за отмяна е подадена на 15.01.2026 г., т. е. след изтичане на предвидения в процесуалния закон пределен срок. Прието е, че този извод не се променя от позоваването на молителите за допуснато само в производството пред първоинстанционния съд нарушение на установените правила за надлежното им представляване, доколкото за постановяването на първоинстанционното решение те са узнали най-късно към момента на подаването на отговора на въззивната жалба, към което е приложено пълномощно с правилно посочен номер на първоинстанционното дело. Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради подаването й след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Проверката за допустимостта на молбата за отмяна, която според задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, се осъществява в закрито заседание, включва и спазването на срока за нейното подаване. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението. Срокът е преклузивен и след изтичането му правото на заинтересованата страна да иска отмяна на влязлото в сила решение се погасява. В случая молителите (понастоящем частни жалбоподатели) се позовават на нарушаване на правилата за надлежното им представляване, респ. за нарушаване на правото им на защита в първоинстанционното производство. Липсват доводи за нарушаването на тези правила в производствата пред въззивната и касационната инстанции. Молителите са надлежно конституирани като страна и представлявани в тези производства, включително и с прилагане към отговора на въззивната жалба на пълномощно за страната с правилно посочен номер на първоинстанционното дело, и са участвали в тях. Затова в този случай следва да се приложи общото правило, че узнаването на решението по отношение на участвалите по делото страни, когато то е необжалваемо и каквото е решението на ВКС и чиято отмяна се иска, следва да се счита датата на обявяването му, а не тази на формалното му узнаване от страните за неговото постановяване и обявяване, в каквото насока са доводите в частната жалба. Това е така, тъй като от момента на обявяване на решението страните са могли обективно да узнаят за него. Тази дата в случая е относима и към първоинстанционното решение, респ. и към въззивното решение, за част от които също е направено искане в молбата за отмяна. За тях, като подлежащи на обжалване, страната (в случая молителите) е узнала най-късно към момента на подаване на отговора на въззивната жалба, респ. към момента на връчване на препис от въззивното решение, но срокът на молбата за отмяната им също не би могъл да предхожда момента на влизане в сила на решението. Този момент във всички случаи е датата на постановяване на решението на ВКС – 09.07.2025 г. Той е относим и към момента на узнаване на решението на касационната инстанция, а не посочената от молителите дата на узнаването му чрез използване на приложението Вайбър – 15.10.2025 г., в която насока са и мотивите на обжалваното определение, макар и да не е изрично посочено в него. Следователно при необжалваемите съдебни актове, доколкото те не се съобщават на страните чрез връчване на съобщение и препис от същите по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК и за постановяването и обявяването на които страните следва да следят, моментът на узнаване е моментът на тяхното обявяване в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него (чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК). Именно от тази дата в случая е започнал да тече и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна. Решението на ВКС е постановено на 09.07.2025 г., а молбата за отмяна е подадена на 15.01.2026 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и същата е процесуално недопустима. Не е налице и твърдяното противоречие в практиката на ВКС на посочената разпоредба от процесуалния закон. В цитираното от частните жалбоподатели определение № 895 от 25.02.2026 г. по гр. д. № 472/2026 г. на ВКС, I г. о., е разглеждана хипотеза, различна от настоящата, тъй като то е постановено по искане за отмяна на първоинстанционно решение, което е обжалваемо. Нещо повече, съгласно константната практика на ВКС, намерила израз и в определение № 156 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 1627/2021 г. на ВКС, III г. о., опр. № 192 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 1677/2013 г. на ВКС, III г. о., определение № 422 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 1364/2011 г. на ВКС, III г. о., когато съдебното решение не подлежи на обжалване, преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК започва от датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения. Отделен е въпросът, че противоречие в определения (каквото в случая дори не е налице), постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, не може да бъде повод за образуване на тълкувателно дело (ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОТГТК на ВКС). Гореизложеното обуславя недопустимост на производството по молбата за отмяна. Ето защо, обжалваното определение, с което ВКС е оставил същата без разглеждане, като постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и указанията по неговото приложение, дадени в ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.