Решение № 15622 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2010 г.

Решение № 15622 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дияна Илиева Петрова, жив. в гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Ралчев, срещу Решение № 418/25.02.2010 г. по адм. д. № 2455/2009 г. на Варненски административен съд, Първо отделение, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт (РА) № 030900389/08.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 344/20.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната част от РА законосъобразно е определен данък общ доход на жалбоподателката в размер на 97777,21 лв. и лихва за забава в размер на 15013,34 лв. за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2006 г. и 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. В хода на ревизията е установено несъответствие между имущественото състояние и получените от жалбоподателката доходи - основание за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Данъчната основа за периода е определена от органа по приходите след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено с доказателства. В случая жалбоподателката не е успяла да обори тези констатации, като първоинстанционният съд е обсъдил всички нейни доводи и представени доказателства. Решението е правилно. Безспорно е установено наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - била направена насрещна проверка на "Виста трейд" ЕООД досежно заеманите средства, която е установила недеклариране на процесния заем, липса на реални доставки към дружеството от предходен доставчик, както и доказана наличност на парични средства; на физическото лице Христо Ленинов Василев; на "Янк-100" ЕООД, като правоприемник на ЕТ"Янк-100-Стоян Ковачев", като данъчният орган е стигнал до същите изводи, както и при предходното дружество. В хода на ревизията е било констатирано, че жалбоподателката не е подала ГДД по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетен период 2002 г., но предвид анализите и констатациите в ревизионния доклад, представляващи мотиви по РА, органът по приходите е счел, че за периоди от 2002 г. до 2005 г., данъчната основа ще бъде определена по общия ред, а за останалите отчетни периоди 2006 г. и 2007 г., за които е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК -по реда на чл. 122 от ДОПК. В производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая посоченото в ревизионния акт основание от органа по приходите е разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно същата, органа по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато: декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за ревизирания период. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице. Основния спорен въпрос между страните е налице ли са доказателства за произхода на предоставената на жалбоподателката съгласно договор за заем от 24.08.2007 г. сума в размер на 405 000 лв. от "Виста трейд" ЕООД. Договорът за заем с оглед разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е реален договор и се смята за сключен с реалното предаване на сумата от 405000 лв. от заемодателя на заемателя. В случая, представеният по делото разходен касов ордер от 24.08.2007 г., издаден от "Виста трейд" ЕООД не е подписан двустранно, тъй като липсва подпис на лицето предало сумата, а е подписан само от получателя Дияна Илиева Петрова, поради което същия не представлява годно доказателство за реално предаване на сумата от 405000 лв. в брой на жалбоподателката, респективно липсват доказателства за реално сключен договор за заем. Аналогични са констатациите и по отношение на представения приходен касов ордер за връщане на сумата от 405000 лв. от жалбоподателката. Същия не носи подпис на получател на сумата "Виста трейд" ЕООД, а само на лицето броило сумата - жалбоподателката, поради което не представлява годно доказателство за реално предаване на сумата. Отделно от изложеното, разписката за връщане на договорената сума от 405000 лв. е идентична с предоставената сума, без да е съобразено договореното начисляване на лихва в размер на 3% съгласно чл. 5, ал. 1 от § 111 на договора. Страните по облигационните отношения могат да ги предоговарят по взаимно съгласие, включително и да се отказват от получаване на насрещната престация по договора за заем, а именно: лихвата, но при тълкуване на действителната им воля следва да се съобразява и икономическата логичност и последователност на договорените насрещни престации. В представения договор за заем от 24.08.2007 г. е постигнато съгласие за заплащане на 3% годишна лихва, а в представения ордер за връщане на сумата тази лихва на фигурира. Не са ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства за предоговаряне на уговорената лихва или отказ от получаване на същата, което противоречие между документите и сключения договор за заем е доказателство за липсата на реално получени суми от жалбоподателката по представения договор за заем. Отделно от това, не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката, която носи доказателствена тежест в производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по реда чл. 122 от ДОПК, относно произхода на средствата на предоставената в заем сума от "Виста трейд" ЕООД в размер на 405000 лв. Установеното от заключението на вещото лице обстоятелство, че предоставения кредит е осчетоводен и деклариран, съобразно всички изисквания на счетоводното и данъчното законодателство, което се потвърждава от приложените по делото доказателства, не доказва произхода на заемните средства в размер на 405000 лв. от "Виста трейд" ЕООД. Не са представени освен това доказателства, че предоставения заем е отразен в ГФО на дружеството за 2007 г., поради което не са опровергани изводите на органа по приходите за противното, а именно, че в представения в хода на ревизията ГФО на дружеството за 2007 г., предоставения заем не е отразен. Въз основа на изложеното, правилни са изводите на Съда, че не са налице доказателства за реално предоставяне на жалбоподателката в заем сумата от 405000 лв. от "Виста трейд" ЕООД, поради липсата на двустранно подписани разписки за предаване на сумата, липсата на доказателства, относно начисляване и изплащане на лихви, липсата на доказателства за мястото на предоставяне на сумата, както и такива за произхода на средствата и отразяване на предоставения заем от дружеството в ГФО на "Виста трейд" ЕООД за 2007 г. С оглед на изложеното, правилни са изводите, че не са опровергани констатациите на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: превишение на разходите на жалбоподателката над доказаните приходи и източници на средства за периода 01.01.2006 г. до 31.12.2007 г. Неопровергани са констатациите на органа по приходите от извършените насрещни проверки на Христо Ленинов Василев и "Янк-100" ЕООД, относно предоставени от жалбоподателката заемни средства в размер на 404 000 лв. на физическото лице Христо Ленинов Василев и връщането на сумите на 23.07.2008 г., както и обстоятелството, че жалбоподателката не е била наета на работа в ЕТ "Янк-100-Стоян Ковачев" с правоприемник "Янк-100" ЕООД за периода 2002 г. - 2007 г. В производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице. Жалбоподателят не е оборил с относимите доказателства фактическите констатации на органа по приходите в обжалвания ревизионен акт, издаден на основание извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, поради което съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК същите се считат за верни. С оглед изложеното, решението е правилно - законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касаторката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение