Определение № 50003 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение09.01.2024 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба на „Р.“ ООД за допускане на очевидна фактическа грешка в определение 50239/07.12.2023 г., постановено по чл. 248, ал. 2 ГПК, като в полза на молителя се присъдят още 597,50 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от него да се връчи за сведение на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Р.“ ООД, представлявано от ликвидатора С. Е. Б., против въззивно решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд. С решение № 50118/11.10.2023 г. ВКС частично е отменил въззивното решение и е постановил друго по съществото на спора, като е отхвърлил иска на И. Л. В. против „Р.“ ООД. Присъдил разноските по делото във всички инстанции в полза на ответника по делото – „Р.“ ООД. С определение 50239/07.12.2023 г. съдебният състав е допуснал по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК изменение на решението в частта за разноските, като е присъдил в полза на „Р.“ ООД още 45 лв. Постъпила е молба от „Р.“ ООД страната за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в това определение, защото в мотивите на определението по чл. 248 ГПК е посочено, че търговското дружество е сторило съдебноделоводни разноски общо в размер на 1871,20 лв., като със съдебното решение от 23.06.2021 г. в негова полза са присъдени 1228,70 лв., т.е. със 642,50 лв. по-малко. В диспозитива на определението обаче са присъдени само още 45 лв. „Р.“ ООД иска, след поправка на допуснатата грешка да се присъдят още 597,50 лв. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице очевидна фактическа грешка. В мотивите на определението по чл. 48, ал. 2 ГПК изрично е прието, че съдът е допуснал фактическа грешка при изчисленията, касаещи разноските по делото, като е присъдил с решението си в полза на търговското дружество сума със 642,50 лв. по-малко. В същото време изрично съдът е приел, че е сезиран с молба по чл. 48, ал. 2 ГПК само за сума от 45 лв., че е обвързан в рамките на сезирането и, че следва да уважи молбата в размера на посочената сума. При тези данни не е налице противоречие в диспозитив и мотиви, нито грешка в изчисленията. Съдът изрично е формирал извод до какъв размер е сезиран и се е произнесъл. В заключение, молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение