Определение от 21.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2023 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Канев, с адрес: гр. Ямбол, комплекс „Възраждане“, [адрес], срещу чл.39, ал.1, т.1 и 2, както и чл.84, ал.1, т.7 и т.8 от Наредба №9/26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. “ издадена от Министъра на земеделието и храните. С молба от 13.09.2023 г. е направено искане за спиране на изпълнението на обжалваните разпоредби от процесния нормативния акт, до окончателното разрешаване на спора относно тяхната законосъобразност. Искането е мотивирано с твърдения, че изпълнението на нормативния акт ще причини „големи щети на регистрираните биопроизводители, в период на поддържане на биопроизводството, които са засадили нови насаждения, на тези чиито насаждения са остарели, но са плододаващи и на тези, които са пострадали от климатичните промени, болести и неприятели и са останали без добив“. Според искателя, прилагането на правните норми ще доведат и до “негативни последствия за държавата България“, поради неизпълнение на поети ангажименти към ЕС и ЕК за развиване на биопроизводството, както и поради неизпълнение на Регламент /ЕС/ 2021/2015 г. и други нормативни актове и споразумения с ЕС, за които се носи финансова отговорност. Въз основа на горното се иска да бъде спряно изпълнението на чл.39, ал.1, т.1 и 2, както и чл.84, ал.1, т.7 и т.8 от Наредба №9/26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. “ издадена от Министъра на земеделието и храните. Ответникът по жалбата – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, в подробно писмено становище обосновава неоснователност на направеното искане за спиране. Според изложеното, за да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл.166, ал.1 АПК, като представи доказателства за наличието на значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, не са възникнали и нови обстоятелства, които да обосновават искането. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложената по делото административна преписка намира следното: искането за спиране е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно. Производството е образувано по подадена жалба срещу нормативен административен акт и е по реда на чл.185 и сл. от АПК. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Преценката дали са налице основания за спиране се извършва от съда по чл.166, ал. 4 от АПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.196 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е не само да твърди, но и да докаже предпоставките за спирането. Това означава жалбоподателят да докаже, че от действието на оспорените разпоредби за него биха възникнали предвидими имуществени или неимуществени вреди, които са значителни или трудно поправими. От съдържанието на искането пред настоящият съд е видно, че се твърди настъпването на „големи щети на регистрираните биопроизводители, в период на поддържане на биопроизводството, които са засадили нови насаждения, на тези чиито насаждения са остарели, но са плододаващи и на тези, които са пострадали от климатичните промени, болести и неприятели и са останали без добив“. Не само няма конкретно посочени вреди и техния имуществен размер, но и не се твърди, че те ще настъпят за жалбоподателя. Хипотетични вреди биха настъпили според изложеното и в жалбата и в искането общо за биопроизводството и тези земеделски производители, които го поддържат. Заявява се, че изпълнението на обжалваните правни норми от Наредба №9/26.06.2023 г. би имало пряко негативно отражение в правната и имуществената сфера на множество правни субекти – земеделски производители, които се заличават с биопроизводство и за държавата, поради което иска спиране. Изложените твърдения не обосновават наличие на основанията за спиране по чл.166, ал.2 АПК. В наведените от жалбоподателя твърдения липсва конкретика, как те биха засегнали неговата правна сфера, както и не са представени никакви писмени доказателства за настъпване на конкретни имуществени вреди. Твърденията сами по себе си не установяват настъпването на преки и непосредствени вреди от действието на оспорените разпоредби. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорените разпоредби подлежат на доказване от оспорващия, което в случая не е сторено – не са представени доказателства за настъпването на значителна или труднопоправима вреда от предварителното изпълнение на оспорените разпоредби от Наредбата. Изброяването на негативни хипотези и евентуални вреди за широк кръг от правни субекти - биопроизводители, не са достатъчно основание да се приеме, че следва да бъде постановено спиране. Негативното въздействие от изпълнението на правните норми следва да бъде конкретно формулирано, за да може да бъде направена преценка за техния размер и значимост, и дали тя надхвърля значимостта на охранявания обществен интерес, който е защитен като в чл.190, ал.1 АПК е предвиденото,че обжалването не спира изпълнението на подзаконовите нормативни актове. В случая в подкрепа на искането жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на вероятното настъпване на вреди, вида и размера на същите. Неоснователно е позоваването на определение №10729/29.08.2014 г. постановеното по адм.д.№10545/2014 г. на ВАС, тъй като видно от мотивите на определението, дължимата преценка извършена от решаващия състав е въз основа на приложени доказателства и конкретно посочване как изменението на нормативната уредба би се отразило върху финансовата сфера на жалбоподателя. Наличието на реална опасност от настъпване на вреди за жалбоподателя следва да бъде установено от него с доказателства за финансови затруднения, невъзможност да изпълни задълженията си и да посрещне разходите си. Искането, с което е сезиран настоящият състав не съдържа такива твърдения, нещо повече не се сочи и описаните вреди да касаят правната сфера на жалбоподателя. Не е ясно посочено изпълнението на обжалваните разпоредби как би нанесло вреда на неговото стопанство и би засегнало стабилността на имущественото му състояние. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВАС /вж. определение № 3607 от 5.04.2023 г. на ВАС постановено по адм. д. № 2652/2023 г. определение № 9360 от 2.09.2021 г. на ВАС постановено по адм. д. № 8493/2021 г.; определение № 2098 от 13.02.2019 г. на ВАС постановено по адм. д. № 481/2019 г. и др./ По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането на К. Канев за спиране изпълнението на чл.39, ал.1, т.1 и 2, както и чл.84, ал.1, т.7 и т.8 от Наредба №9/26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. “ издадена от Министъра на земеделието и храните за неоснователно. Мотивиран така и на основание чл.190, ал.1 във вр. с чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,