Решение № 10057 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби подадени от М. И. И., чрез адв. Е. Васева и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. София чрез юрк. М. Василева срещу решение №15381/22.04.2026 г., постановено по адм. дело №11516/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С решението е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221724001532-091-001/14.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта, в която е изменен и потвърден с решение № 1194/02.10.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, както следва: за 2019 г. – над 234.52 лв. лихва; за 2020 г. – над 1 962.46 лв. главница и над 584.88 лв. лихва; за 2021 г. – над 1 750 лв. главница и над 430.83 лв. лихва; за 2022 г. – над 1 651.17 лв. главница и над 320.90 лв. лихва; за 2023 г. – изцяло, а именно за 2 706.81 лв. главница и 382.29 лв. лихва; отхвърлена е жалбата в останалата ѝ част, а именно относно установените задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2019 г. – 670 лв. главница и 234.52 лв. лихва; за 2020 г. – 1 962.46 лв. главница и 584.88 лв. лихва; за 2021 г. – 1 750 лв. главница и 430.83 лв. лихва; за 2022 г. – 1 651.17 лв. главница и 320.90 лв. лихва; НАП е осъдена да заплати на М. И. И., разноски по делото в размер на 1 638.45 евро; М. И. И., е осъдена да заплати на НАП, разноски по делото в размер на 24.59 евро. М. И. И. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р-22221724001532-091-001/14.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден и изменен с решение № 1194/02.10.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, с което са установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. - 670 лв. и 234.52 лв. лихва; за 2020 г. – 1962.46 лв. главница и 584.88 лв. лихва: за 2021 г. – 1 750 лв. главница и 430.83 лв. лихва; за 2022 г. - 1 651.17 лв. главница и 320.90 лв. лихва; както и в частта на присъдените в полза на НАП, разноски в размер на 24.59 евро. Касаторът оспорва извода на съда, че от събраните по делото доказателства, не се оборва в цялост тезата, че преводите получени от М. М., Н. Н., О. А., М. М., А. Т., И. З. и „Би Ем Пропъртис“ ЕООД, с основание „захранване“ не представляват доход, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за ревизираното лице. Твърди, че част от сумите са върнати в рамката на съответната година, а остатъкът е върнат по-късно. Счита, че получените заеми не са доход и в случая невърнатите суми имат същия характер. Твърди, че по делото са представени писмени декларации и банкови документи, който установяват характера на спорните суми. Иска отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част. Претендира разноски по делото. Представя доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 610 евро и платена държавна такса в размер на 31.11 евро. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.София, оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. София обжалва решението, в частта му, с която е отменен ревизионен акт №Р-22221724001532-091-001/14.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта на установените лихви за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. и в съответната част за разноските. Счита за неправилен извода на съда, че размерът на лихвата за посочения период 390,55 лв. е неправилно изчислен в ревизионния акт. Според касатора АССГ неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ и въз основа на него неправилно е отменил ревизионния акт, в частта на лихвите над 234.52 лв. до 390.55 лв. Видно от стр. 18 от ССчЕ, вещото лице сочи, че размерът на лихвите следва да е 235.52 евро, при главница 670 лв., /превалутирана в таблицата на 342.57 евро/, а не лева, както неправилно приема съдът. Иска отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса в размер на 0,63 евро. Ответникът по тази касационна жалба – М. И. И. я оспорва. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, са процесуално допустими. При разглеждането им по същество съобрази следното: Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт за задължения в размер над над 234.52 лв. лихва до размера от 390.55 лв. за 2019 г., както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2019 г. – 670 лв. главница и 234.52 лв. лихва; за 2020 г. – 1 962.46 лв. главница и 584.88 лв. лихва; за 2021 г. – 1 750 лв. главница и 430.83 лв. лихва; за 2022 г. – 1 651.17 лв. главница и 320.90 лв. лихва, както и по отношение на присъдените разноски. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, в частта, в която ревизионния акт е отменен по отношение на установените задължения за 2020 г. над 1 962.46 лв. главница и над 584.88 лв. лихва, за 2021 г. над 1 750 лв. главница и над 430.83 лв. лихва, за 2022 г. над 1 651.17 лв. главница и над 320.90 лв. лихва, за 2023 г. изцяло, а именно за 2 706.81 лв. главница и 382.29 лв. лихва. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., както следва: за 2019 г. в размер на 670 лв. и лихви 390.55 лв; за 2020 г. 3 762.46 лв. главница и 1 811.66 лв. лихви; за 2021 г. в размер на 13 413 лв. и 5 098.42 лв. лихва; за 2022 г. в размер на 2 663.17 лв. и 729.62 лв. лихви; за 2023 г. 2 706.81 лв. и 382.29 лв. лихви. При осъществяване на дължимата проверка на ревизионния акт, АССГ е приел, че е издаден след проведено ревизионно производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Според органите по приходите се установява наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с получените по банковите сметки на ревизираното лице суми с основание „захранване“. Приходните органи са приели, че тези приходи нямат установен произход и представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Пред първоинстанционния съд е прието без оспорване заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Вещото лице е преизчислило паричния поток на задълженото лице за процесните данъчни периоди и е установило дължимия данък и лихви, като е съобразило представените декларации и банкови документи за получени и върнати суми от ревизираното лице на конкретни физически лица. Спорът по делото пред административния съд се е свеждал до това правилно ли органите по приходите са приели, че процесните суми, постъпили по банковите сметки на ревизираното лице с основание „захранване“, представляват облагаем доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, респективно в какъв обем установените в ревизионния акт констатации са оборени от събраните по делото доказателства. АССГ е приел, че наличието на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се установяват по отношение на част от получените преводи, поради което ревизията правилно е проведена по особения ред. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че спорът относно размера на началното салдо към 01.01.2018 г. не е относим към крайния изход по делото в потвърдената част на ревизионния акт, тъй като по делото не е установено той да обуславя различен данъчен резултат за процесните 2019 г. до 2023 г. За да постанови спорното решение за процесните данъчни периоди от 2019 г. до 2023 г., АССГ е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства и въз основа на него и представените декларации и доказателства за върнати суми, чрез банкови преводи, е приел, че част от сумите, възприети от ревизиращите органи като доходи, не представляват такива. Вещото лице е посочило, че сумите, преведени от А. А., М. М., А. Т., В. А., О. А., И. М., И. З., Л. К. са изцяло или частично върнати по банка. По отношение на получените суми от К. Д., вещото лице е констатирало, че тези суми не представляват доход по чл. 35, т. 5 от ЗДДФЛ. В изчисленията си вещото лице е приело, че върху преведената сума от 2 500 лв. от „Би Ем Пропъртис“ ЕООД следва да се начисли данък. Вещото лице изрично е заявило, че при изготвяне на заключението е установило случаи, при които дебитни движения по сметката на М. И. И., представляващи за нея разход, са били отразени в ревизионния акт като доход. АССГ е кредитирл декларациите на А. А., Н. Н. и О. А., както и декларациите, свързани с операциите с А. Т. и В. А., доколкото съдържащите се в тях твърдения намират потвърждение в обективните банкови данни, насрещните движения по сметките и установеното по делото последващо връщане на съответните суми. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ ревизионният акт е отменен частично като незаконосъобразен. С оглед констатациите на вещото лице, за 2019 г. АССГ е приел, че ревизионните установявания са оборени частично само по отношение на размера на дължимата лихва. Съдът е възприел даденото заключение на вещото лице, според което дължимата лихва върху главница от 670 лв. е в размер на 234.52 лв., а не както е посочено в РА – в размер на 390.55 лв. Прието е, че жалбата за 2019 г. е неоснователна относно главницата от 670 лв. и относно лихвата до 234.52 лв., като РА е отменен за горницата над 234.52 лв. до 390.55 лв. За 2020 г. съдът е приел, че ревизионните констатации са частично оборени по отношение на конкретните постъпления, за които от банковите извлечения, данните за насрещни движения по сметките и заключението на вещото лице се установява последващо връщане на сумите или липса на нетно имуществено нарастване. Прието е, че дължимите задължения за 2020 г. се свеждат до 1 962.46 лв. главница и 584.88 лв. лихва, поради което ревизионния акт е отменен за 2020 г. над тези размери, а жалбата в останалата част за тази година е отхвърлена. За 2021 г. съдът е приел, че констатациите на ревизията са частично оборени. Въз основа на заключението на вещото лице е прието, че задължения за 2021 г. остават в размер на 1 750 лв. главница и 430.83 лв. лихва, поради което ревизионният акт е отменен за 2021 г. над тези размери, а в останалата част жалбата е отхвърлена. За 2022 г. съдът е приел, че презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, при съобразяване на дадените указания относно доказателствената тежест, е оборена частично, но не изцяло. За тази година съдът е съобразил само онези декларации и обяснения, които намират опора в обективните банкови данни, а в останалата част е приел, че необлагаемият произход на сумите не е доказан. Част от постъпленията се установяват като върнати средства или като операции, които не формират облагаем доход, но за друга част жалбоподателката не е провела успешно доказване на необлагаем характер. С оглед на този извод, ревизионният акт е отменен в размер на 1 651.17 лв. главница и 320.90 лв. лихва, а жалбата е отхвърлена в останалата част. За 2023 г. АССГ е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил. По касационната жалба на М. И. И.: Касационната жалба е неоснователна. Ревизираното лице обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт и в съответната част за присъдените разноски. Неоснователен е доводът на касатора, че от събраните по делото доказателства се оборва в цялост тезата, че преводите получени от М. М., Н. Н., О. А., М. М., А. Т., И. З. и „Би Ем Пропъртис“ ЕООД, с основание „захранване“ не представляват доход. В тази насока по делото са представени декларации от лицата, че сумите са дадени като заем на ревизираното лице и са върната в последствие. Тези твърдения обаче не могат да се докажат само въз основа на тези декларации. По делото не са представени договори за заем или други доказателства въз основа, на които да може да се установят конкретни параметри по твърдяните заемни правоотношения на страните, както и че получената сума от „Би Ем Пропъртис“ ЕООД, е използвана за разходи на дружеството. Не е установено и кога сумите е трябвало да бъдат върнати. В тежест на ревизираното лице е да установи основанието за получаване на сумите. Действително вещото лице е установило, че част от сумите са върнати, поради което върху тях не трябва да се начислява данък, но по отношение на останалите суми не са представени никакви доказателства кога и как са върнати сумите. Доказването на това обстоятелство е в тежест на М. И. И., като същата не е оборила констатациите на приходните органи в тази част. По делото не са представени, нито банкови извлечения, че сумите са върнати по банков път, нито разписки за извършено връщане на сумите в брой. Правилно е приел АССГ, че невърнатите суми представляват доход, тъй като ревизираното лице не е доказало, че същите представляват заем, който е върнат на по късен етап. В тази насока обосновано решаващият състав се е позовал на заключението на вещото лице по ССчЕ, изслушано по делото и прието без оспорване от страните в хода на съдебното производство. По касационната жалба от директора на дирекция „ОДОП“ гр. София: Касационната жалба е основателна. Директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението, в частта му, с която е отменен ревизионен акт №Р-22221724001532-091-001/14.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, единствено, по отношение на установената лихва над 234.52 лв. В останалата част, с която ревизионният акт е отменен, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Основателно е оплакването на касатора, че АССГ неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ в тази част. За да кредитира заключението на вещото лице, съдът се е позовал единствено на таблица на стр. 18 от заключението. От тази таблица и от констатациите на вещото лице обаче не става ясно как е изчислен размерът на спорната лихва. По делото не е спорно, че дължимият данък за 2019 г. е в размер на 670 лв. Настоящият състав следва да посочи, че ревизираното лице е следвало да внесе данъка до 30 април на следващата година – 2020 г. Следователно от 1 май 2020 г. започва да тече лихва върху невнесения данък в размер на 670 лв. Лихвата следва да де изчисли от тази дата до 14.05.2025 г., когато е издаден процесния ревизионен акт. Правилно в ревизионния акт е установен размер на задължения за лихви от 390.55 лв. По изложените съображения решението е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице в съответната част. С оглед горе изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отменен ревизионния акт за 2019 г. за сумата над 234.52 лв. до 390.55 лв. лихва, като жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в тази част следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в съответната част за разноските, с която на М. И. И. са присъдени разноски над 1 627.80 евро. С оглед изхода на спора в полза на НАП следва да се присъдят разноски в общ размер на 75.63 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 евро и заплатена държавна такса в размер на 0.63 евро. Мотивиран така и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, осмо отделение