Определение № 5902 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Грийн парк – Инвест 2010“ ЕООД с управляващ и представляващ Я. Й. чрез процесуален представител срещу определение № 3960 от 31.03.2026 г., постановено по административно дело № 304/2026 г. от Административен съд Варна в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата му в частта, относно претендираната незаконосъобразност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023 с изх. № 02-030-2600/1043 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която по интервенции /колона 1/ са извършени намаления /колона 3/ и редукции /колона 5/ описани в таблица 1 от уведомителното писмо, както следва: Еко – НИП намаления 2030,54 лв., редукции 3348,35 лв. Еко – НИП редукции 121,14 лв.; Еко – ЗВПП намаления 2078,65 лв., редукции 3493,25 лв.; Еко – РОК намаления 395,39 лв., редукции 1040,77 лв.; ОПДУ намаления 3939,82 лв., редукции 6621 лв.; ППЗЗ Натура 2000 намаления 72059,87 лв.; ППЗЗ Натура 2000 намаления 1704,13 лв.; ИПК намаления 649,57 лв., редукции 25,78 лв. По наведени доводи за незаконосъобразност на определението, с твърдения за неправилност на извода на съда за недопустимост на жалбата в тази ѝ част се иска отмяната му. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на дружеството в посочената част АС Варна установява, че обжалваният от него акт е качен системата за електронни услуги (СЕУ), част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на 02.06.2025 г. въз основа на представеното по делото Известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо и същото е изтеглено от жалбодателя на 20.01.2026 г., а жалбата срещу него е постъпила в АС Варна на 02.02.2026 г. Тези факти не са спорни по делото. Предвид тази констатация правилно съдът приема, че жалбата е недопустима като просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК, който съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в случая е изтекъл, макар и не на 16.12.2025 г., а на 17.12.2025 г. предвид правилото по чл. 60, ал. 5 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) приложим съгласно чл. 144 АПК. При това изводът, че жалбата е недопустима като подадена на 02.02.2026 г. е обоснован и правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение