Определение № 147 от 07.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6259/2015 г.

Постъпила е молба от С. Р. Д. за изменение на решението в частта за разноските, като вместо 455 лв., колкото по грешка му е присъдил съдът, да увеличи този размер на 800 лв., каквато е сумата на действително претендираните, направени и доказани разноски за касационна инстанция. Ответницата по молбата, редовно уведомена, не взема становище по искането. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното. По касационна жалба на Н. К. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 504/19.10.2015г. по гр.д.№ 344/2015г. на Смолянски окръжен съд. С решение № 92/25.04.2016г. по настоящото дело, съдът е намерил касационната жалба за неоснователна и е оставил в сила въззивното решение. В мотивите на решението е приел, че на С. Д. следва да се присъдят направените пред касационната инстанция деловодни разноски с оглед резултата от обжалването и това, че претенцията за разноски е заявена в срок, представен е списък и разноските са доказани. При определяне на размера им обаче, съдът е пресметнал разноските, направени от другата страна и така е посочил обща сума на дължимите разноски 455 лв. Този размер е грешно посочен. Видно от двата договора за правна помощ, С. Д. е възложил на адвокат Е. Д.-Р. правна защита пред настоящата инстанция по допускане до касация с уговорен хонорар – 500 лв. и с друг договор за явяване в съдебно заседание след допускане до касация са уговорени още 300 лв. Така общо дължимия хонорар е 800 лв. за настоящата инстанция, за който е отразено, че е платен в брой. Тези размери по двата договора за правна помощ са посочени и в списъка по чл. 80 ГПК. Ответницата по молбата не е направила възражение за прекомерност, поради което доказаните разноски следва да се уважат в този размер, като се измени решението в частта за разноските. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение