Определение № 945 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 446/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.290 ГПК. Образувано е по молби на двете страни по делото за изменение на постановеното по делото съдебно решение № 2/02.01.2024 г. в частта за разноските. Молителят ,.Вико" ЕООД иска да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 1 650 лева, от които 1 500 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за експертиза и за въззивната инстанция в размер на 2 353.24 лева, от които 2 000 лева за адвокатско възнаграждение и 353.24 лева държавна такса за въззивно обжалване. Твърди, че тези разноски са претендирани в хода на делото във всяка от двете инстанции и за тях са представени списъци по чл.80 ГПК. Насрещната страна ЧСИ В. П. не е подал писмен отговор на тази молба. Молителят ЧСИ В. П. твърди, че касационното решение по настоящото дело е неправилно в частта, с която е осъден да заплати на „Вико“ ЕООД сумата 4 383.24 лева разноски за касационното производство, т.к. е направил възражение за прекомерност и съобразно НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение за адвокат при материален интерес от 17 622 лева е 1 989.58 лева. В писмен отговор „Вико“ ЕООД е поискало молбата на ЧСИ В. П. по чл.248 ГПК да бъде оставена без уважение, т.к. възражението на ЧСИ В. П. по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователна, защото делото разкрива особена фактическа сложност поради веригата от сделки и извършени плащания, които са обхванати от пределите на доказване и делото е със завишена правна сложност по две причини: 1) засяга множество материално и процесуалноправни институти със спорно приложение и естеството на касационното производството самостоятелно влияе на сложността на делото поради строгия режим за допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК. Нещо повече – обемът на касационната жалба и приложенията към нея разкриват не само изключително голям брой часове работа по делото, но и показват фактическата и правна сложност по делото. Поради това претендираният и присъден хонорар е напълно съответен на положените усилия. Молбите са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страни по делото, поради което са допустими. При проучване на делото настоящият съдебен състав установи следното: С постановеното по делото решение № 2/02.01.2024 г. настоящият съдебен състав е отхвърлил предявения от ЧСИ В. Л. П. срещу „Вико“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „Вико“ ЕООД да заплати на ЧСИ В. Л. П. сумата 17 662 лева. Относно разноските настоящият съдебен състав е приел, че с оглед изхода от спора ЧСИ В. П. следва да бъде осъден да заплати на „Вико“ ЕООД поисканите от него и направени от него разноски за воденето на делото в касационната инстанция в общ размер на 4 383.24 лева съгласно представен списък на разноски (л.88 по делото), от които 383.24 лева държавни такси и 4 000 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежни документи (отчети по сметка). С молбите по чл.248 ГПК констатациите на съда относно поисканите и направени от „Вико“ ЕООД разноски не се оспорват. По основателността на молбата по чл.248 ГПК на „Вико“ ЕООД: Действително „Вико“ ЕООД е оспорило иска и в първоинстанционното производство е направило искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба и в устните състезания съгласно списък на разноски (л.123) в размер на 1 650 лева, от които 150 лева депозит за експертиза и 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Уговарянето и заплащането на сумите е удостоверено с представеното платежно нареждане (л.85 и сл.) и с представения договор за процесуално представителство (л.76). Процесуалният представител на ЧСИ В. П. не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а е заявил, че адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева е съобразен с минималните размери и в рамките на разумното. Във въззивното производство с въззивната си жалба „Вико“ ЕООД е поискало присъждането на разноски. Уговарянето и заплащането на сумите е удостоверено с представеното платежно нареждане (л.5 по гр.д. № 267/2022 г. на ЛОС) и с представения договор за процесуално представителство (л.11 по гр.д. № 267/2022 г. на ЛОС). Процесуалният представител на ЧСИ В. П. не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради което настоящият съдебен състав намира молбата на „Вико“ ЕООД по чл.248 ГПК за основателна. По възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ЧСИ В. П.: Действително, в устните състезания пред касационния съд процесуалният представител на ЧСИ В. П. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Вико“ ЕООД. Определен съгласно действащата редакция на чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ минималният размер на адвокатско възнаграждение е 1 989.58 лева. Това е възнаграждението за процесуално представителство за една инстанция. Но в случая е осъществено процесуално представителство в касационната инстанция първо за допускане до касационно обжалване, за което в случая съгласно чл.9, ал.2 от същата НМРАВ минималният размер на възнаграждението е 1 492.19 лева и второ по самото касационно обжалване, за което посоченият по-горе минимален размер на възнаграждението е 1 989.58 лева. Сборът на двата размера не е много по-нисък е от заплатеният. Също така настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на „Вико“ ЕООД, че правният спор разкрива особена фактическа и правна сложност поради изложените от него по-горе съображения, които се отнасят както до производството по допускане на касационно обжалване въз основа на изложение, което съдържа множество правни въпроси и допълнителни основания за допускане (на 18 страници), така и до основателността на касационната жалба и до съществото на спора, по което са изложени над десет довода за неправилност на въззивното решение. Защитата на касационния жалбоподател се отличава със задълбоченост, последователност и стремеж към изчерпателност, които отразяват много голям положен труд и висока квалификация. Поради което настоящият съдебен състав намира довода за прекомерност за неоснователен. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът