Определение № 1069 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 700/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по подадена от В. Т. Т., чрез процесуален представител адв. В. П. П., молба за отмяна на влязло в сила решение № 3418/20.07.2023г. по гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивски районен съд, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила от съда / несъобразяване с обхвата на представено по делото пълномощно, въз основа което е представляван в процеса от адв. Т. Д. / е бил лишен от защита по делото. Твърди, че упълномощаването е било дадено само за нуждата от подаване на възражение по чл. 414 ГПК, срещу издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение, в полза на кредитора – заявител „Банка ДСК„ЕАД, по ч.гр.д.№ 11454/2020г. на Пловдивски районен съд, с оглед което възражение се е развило производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по иск на кредитора срещу В. Т. – предмет на гр.д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд. Молителят твърди, че не е бил уведомяван за образуването и висящността на производството по гр. д. № 6831/2021г. на Пловдивски районен съд, нито за постановения съдебен акт, като всички процесуални действия в същото са извършени от адв. Д., без надлежно учредена му представителна власт от молителя, и чрез него са изпращани на страната призовки и съобщения по делото. В молбата за отмяна се твърди узнаване от молителя, за постановения по гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивски районен съд съдебен акт, на 27.11.2025г., чрез упълномощения за настоящото производство адв. П. и след извършено от последния проучване. Считано от тази дата преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК се явява спазен. Ответната страна – „Банка ДСК „ЕАД – оспорва допустимостта на молбата за отмяна, като се позовава на съдържанието на същата, в която се сочи, че В. Т. многократно е отправял искания до адв. Т. Д., за снабдяване с документи по движението на ч.гр.д.№ 11454/ 2020г. и гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивски районен съд / вероятно се визира посоченото на стр.3, пар. 4 - като т. 7 от молбата за отмяна /. Оспорва основателността на молбата за отмяна, като счита, че упълномощаването на адв. Т. Д. - дадено общо, а не за конкретното заповедно производство - предоставя на същия неограничена представителна власт и за производството по чл. 422 ГПК, вкл. за разпореждане с предмета на спора / за действия по чл. 34, ал. 3 ГПК /. Молбата за отмяна е допустима - подадена на 18.12.2025г., в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от 27.11.2025г.. Изявлението на процесуалния представител адв. П., което визира ответната страна, не конкретизира момент, на признати да са били отправени от молителя до адв. Д. искания, за снабдяване с книжа във връзка с гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивски районен съд, чрез което да би бил обоснован извод за знание на молителя за образуването му и в частност - за постановено по делото решение, предходно на посочената дата. От данните по приложените заповедно и исково производства също е неустановимо такова узнаване преди 27.11.2025г.. Като допустима, молбата за отмяна следва да се докладва за насрочване разглеждането й в открито съдебно заседание. Със същата не са отправени доказателствени искания. Водим от горното, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение