Решение № 4032 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. М., подадена чрез пълномощник, против решение № 2638 от 19.03.2025 г. по адм. д. № 2372/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на М. срещу приложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил чрез поставяне на техническо средство тип „скоба". Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че има право на безплатно паркиране, защото в района около медицинското заведение, което е трябвало да посети, не е имало свободни места за паркиране на хора с увреждания, а обозначените такива са в затворени улици, до които няма достъп откъм ул. „Иван Андонов“. Смята за неотносим извода на съда относно липсата на двигателни затруднения у М.. Твърди, че съдът не е обсъдил невъзможността за ползване на определени паркоместа за безплатно паркиране на хора с увреждания в близост, тъй като достъпът до тях е забранен с пътен знак. Сочи, че при липса на свободно място със специално обозначение, за М. е било невъзможно да се възползва от правата си по издадената карта, а административният орган не е изпълнил задължението си да осигурява на такива лица безплатно паркиране. Според касатора прилагането на мярката е непропорционално, тъй като го засяга в много по-голяма степен спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за заплатената държавна такса. Ответниците по касационната жалба - контрольори в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано след постановяването на решение № 11211 от 21.10.2024 г. по адм. дело № 11984/2023 г. на ВАС, с което е отменено решение № 1846 от 27.10.2023 г. по адм. дело № 1255/2023 г. на Административния съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По делото е безспорно установено, че на 20.04.2023 г. в гр. Пловдив, на ул. „Иван Андонов“ № 19, ответниците в качеството си на длъжностни лица при Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, са приложили ПАМ „принудително блокиране“ посредством поставяне на техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мерцедес“, peг. № [рег. номер], с водач П. М.. За приложената мярка е съставен Констативен протокол № 0123040 от 20.04.2023 г. с посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (Наредбата). Направено е заснемане на място. На таблото на автомобила е поставена карта за инвалидност. Съгласно представена схема на вертикална сигнализация, в участъка от ул. „Иван Андонов“ № 19, заключен с кръстовищата на ул. „Драган Цанков“ и ул. „Радецки“ в гр. Пловдив, отляво са предвидени места за паркиране на превозни средства, обозначени със знак „Синя зона“ и указателна табела за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства. Според справка от Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, в посочения участък са осигурени два броя места за паркиране на автомобили, обслужващи хора с увреждания. В близост са налични още места: по ул. „Радецки“ - 1 бр.; по ул. „Йордан Йовков“ - 1 бр.; ул. „Захари Стоянов“ -1 бр. и ул. „Любен Каравелов“ - 1 бр. Безспорно е по делото, че П. М. притежава карта № 67/31.03.2022 г. за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена от кмета на община Пловдив, по модел на Европейската общност, валидна до 01.03.2024 г. По делото са приети като доказателство и схеми за разположение на паркоместа, обозначени с табела Д21 за хора с увреждания, както и снимка от ъгъла на улиците „Йордан Йовков“ и „Иван Андонов“ в гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената пред него принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощие за прилагане на ПАМ. Анализирал е приложимата нормативна уредба и е посочил, че от представения по делото списък на улиците, включени в обхвата на „Синя зона“, ул. „Иван Андонов“ безспорно попада в зоната за платено паркиране. Предвид схемите за разположение на паркоместата, обозначени с пътен знак Д21 „Инвалид“, съдът е констатирал, че в уличния участък около болничното заведение са предвидени и осигурени места, предназначени за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, съобразно изкисването на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Според съда обстоятелството, че на ул. „Иван Андонов“ непосредствено до болничното заведение не са намерени места, обозначени със знак Д2, не изключва общия режим за платено паркиране в „Синя зона“, с който водачите на МПС следва да се съобразяват при паркиране. Съдът е обосновал извод, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определените за тях места, обозначени с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания. В останалите случаи те дължат заплащане за ползване на паркомясто в районите, обозначени като зони за платено паркиране, на общо основание. С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновавал извод за законосъобразност на приложената ПАМ и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Същевременно в чл. 53, ал. 1 ЗХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, включително достъпни места за паркиране - чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗХУ. Редът за издаване на карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, е уреден в чл. 99а ЗДвП. С възможността да бъде издадена карта за паркиране на лица с увреждания законодателят е избегнал поставянето им в неравностойно положение спрямо останалите лица. В продължение на защитата на техните права, в Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив за зоните за почасово платено паркиране е предвидено осигуряването на определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. В същата Наредба е уреден още и режимът на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. В законодателната уредба е използван изразът „паркиране на превозващо ги ППС върху специално определено и сигнализирано за тази цел място“, което дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д 21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, която определя реда за платено и безплатно преференциално паркиране на територията на Община Пловдив, във всяка „Синя зона“ и „Зелена зона“ се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“. На местата по ал. 1 могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак „Инвалид“. Тя трябва да бъде поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън (чл. 15, ал. 2 от Наредбата). В чл. 10, ал. 3 от Наредбата, е посочено, че обхватът на „Синя зона“ се определя от Общински съвет - Пловдив съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Според Приложение № 1, т. 95 ул. „Иван Андонов“ е включена в този обхват. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че дори да се приеме, че конкретно на ул. „Иван Андонов“ няма обозначени с пътен знак Д21 паркоместа, предназначени за хора с увреждания, то такива са налични в непосредствена близост, а именно на съседните улици „Йордан Йовков“, „Радецки“, „Захари Стоянов“ и „Любен Каравелов“. Следователно осигурените места за паркиране на хора с увреждания отговарят на действащите стандарти. Обстоятелството относно транспортната организация на движението в този район и изпитаното неудобство от така организираното движение в района е ирелевантно за конкретния казус. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към установения за валидността му момент. Притежаваната карта за паркиране на хора с трайни увреждания не осигурява на тези лица абсолютно право, без ограничения, на безплатно паркиране в зоните, определени като такива за платено паркиране на автомобилите. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд