Определение № 3564 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Икономически университет – Варна, представляван от ректора Е. Станимиров, срещу Определение № 492/16.01.2024 г. по адм. дело № 117/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на висшето училище за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на задължителни предписания по чл. 404 ал.1 т.1 от Кодекса на труда /КТ/, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2347960 от 09.01.2024 г., издаден от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. С жалбата се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на обективираните в протокола ПАМ. Ответникът по частната жалба не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 166, ал. 3, изр. 2 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, и срещу определение от кръга на посочените в чл. 166, ал. 3 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искането на висшето училище за спиране на предварителното изпълнение на обжалваните от него принудителни административни мерки /ПАМ/, с които е предписано на жалбоподателя да изплати на Е. Тонкова, заемаща длъжността доцент в университета, начислената от работодателя през м. октомври 2023г. нетна сума в размер на 3247,36лв., представляваща разлика между уговореното с допълнително споразумение /ДС/ от 16.01.2019г. и заплатеното й в периода м. юли 2021г. – м. април 2022г. трудово възнаграждение в по-малък размер, АС – Варна е приел, че жалбоподателят, сега касатор не е доказал, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще настъпят значителни или трудно поправими вреди в неговата правна сфера. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда, обжалването на принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 404, ал. 1 от същия закон не спира изпълнението им. Допуснатото при тези условия предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция, че значимият обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите, се ползва с приоритетна защита. За преодоляване на тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Законодателят изрично е указал, че изпълнението може да се спре само при наличие на нови обстоятелства. АС – Варна правилно е приел, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. От една страна, визираният от жалбоподателя имуществен характер на вредите не само не доказва, а напротив – опровергава твърдяната непоправимост. От друга страна, твърдените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт не се базират на нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението на процесната ПАМ. Предварителното изпълнение произтича от законовата норма, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят цели чрез актовете на органите на Инспекцията по труда да осъществи засилена защита на засегнатите социални права и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Целената бързина при отстраняването на допуснати нарушения по Кодекса на труда не нарушава правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. С оглед характера на производството, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваните ПАМ, обективирани в предписанието, са ирелевантни в случая. Те са аргументи по съществото на спора за законосъобразност на издаденото предписание, от една страна, след приключването на който с влязъл в сила съдебен акт в случай, че резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той ще е в правото си да защити интересите си по исков ред по ЗОДОВ, при извършени недължими плащания, от друга. Предвид горното, като не е уважил искането за спиране, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,