Определение № 1515 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 591/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. В. против решение №330 от 11.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №444 по описа за 2024 г. на Русенския окръжен съд, IV граждански състав, с което е отменено решение № 37 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 4668 по описа за 2023 г. на Русенския районен съд за отхвърляне искането на М. Н. К. за изменение режима на лични отношения на бащата А. Р. В. с детето А. А. В. и е постановено друго, с което е разпоредено, че при контактите си с детето бащата всеки път ще взема и връща детето от дома на майка му в [населено място], [улица], вх....., ап....... Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно и несправедливо. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност на решението и необходимостта да бъде даден отговор на въпроса в чия тежест е връщането на детето в обичайното му местоживеене след контактите с родителя, който не упражнява родителските права, който отговор е от значение за точното прилагане на закона. Ответницата по касационната жалба М. Н. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1200 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Производството е образувано по искане на М. Н. К. за изменение режима на лични отношения на бащата А. Р. В. с детето А. А. В.. След постановяване на съдебното решение, с което е определен режимът на лични отношения, е било постигнато споразумение от 15.07.2019 г., с което страните са се съгласили, че при осъществяване на контактите с детето бащата ще взема детето от адреса на майката в [населено място], а майката ще го прибира след приключване на престоя му при бащата от адреса в [населено място]. Майката е обяснила, че обстоятелствата съществено са се променили, тъй като детето започва първи клас, което изключва отсъствието му без уважителни причини от учебни занятия. Освен това тя също не може да отсъства постоянно от работа, за да взема детето от С.З., нито е в състояние да поема свързаните с пътуването разходи поради увеличените потребности на детето. Бащата, който притежава лек автомобил и шофира, би могъл безпроблемно да взема и връща детето в [населено място]. Русенският районен съд е приел, че няма изменение в обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение за определяне режима на лични отношения, поради което е отхвърлил искането на майката. Русенският окръжен съд обаче е констатирал, че от установяването на първоначалния режим на лични отношения са изминали пет години. Детето е навършило осем години и е ученик в първи клас и това са важни обстоятелства, които налагат нова преценка дали определеният режим на лични отношения е в интерес на детето. Родителят, който упражнява родителските права, поема поначало по-голямата тежест при отглеждането и възпитанието на детето. В случая майката се е натоварила с едно допълнително задължение да взема обратно детето след свиждане с бащата, като пътува едно разстояние от около 160 км два пъти в месеца. При тези данни окръжният съд е счел, че допълнителната тежест във връзка с пътуванията за осъществяване на режима на лични отношения трябва да се поеме от бащата. Този родител, който взема детето, трябва да го връща там, откъдето го е взел. Така се изпълнява режимът на лични отношения и в общия случай, когато родителите живеят в едно и също населено място. Няма основателна причина да не се изисква от бащата в настоящия случай да върне момчето в неделя в [населено място], тъй като е активен шофьор и може да пътува с личния си автомобил. Разходите му са оправдани, ако иска да запази връзката си със своя син. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искането на майката е отхвърлено и е постановил друго решение, допълвайки, че при личните контакти бащата всеки път ще взема и връща детето от дома на майка му в [населено място]. От мотивите на обжалваното решение не може да се заключи, че е очевидно неправилно. Този квалифициран порок е налице при наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв недостатък на решението в случая не се констатира, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Формулираният от касатора въпрос, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е свързан с неговото желание майката да поеме задължението да връща детето след посещенията при бащата, както фактически е било досега. Макар касаторът да мотивира въпроса привидно с интереса на детето да вижда своя баща, по същество намерението е да се прехвърли част от финансовата тежест за осъществяване на контактите с бащата върху майката. Противно на твърдението на касатора обаче, по този въпрос е формирана практика на ВКС, според която усилията и разходите, свързани с осъществяване на контактите с родителя, комуто не са предоставени родителските права, тежат върху него/ решение № 480 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 4313 по описа за 2008 г. на III ГО и определение №50055 от 9.02.2023 г. по гр. д. № 2916 по описа за 2022 г. на III ГО на ВКС/. Разрешението на въззивния съд по въпроса съответства с тази практика, поради което касационно обжалване и на това основание не следва да се допуска. При този изход на спора А. Р. В. следва да заплати на М. Н. К. 1200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение