Определение № 8660 от 12.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. В. Н. против определение № 3022/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 226/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна за предоставяне на достъп до обществена информация по негови заявления с вх. № ДОИ24000303ВН/13.12.2024 г. и № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят обжалва определението, като развива доводи, че то е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Счита, че съдът неправилно е приел, че му е предоставена информацията в обема, в който я е заявил. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Община Варна, чрез пълномощник, оспорва частната жалба. Иска обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. АС – Варна е бил сезиран с две жалби от Т. В. Н.. В първата жалба – заведена с вх.№ ДОИ24000303ВН_007ВН от 21.01.2025г. на община Варна и № 1802/31.01.2025г. на АС Варна, поддържа, че след като на 07.01.2025 г. се е запознал с предоставените му материали по заявената от него информация със заявление вх. № ДОИ24000303ВН/13.12.2024 г., е установил, че не му е предоставена исканата от него обществена информация, като конкретно сочи каква информация от поисканата не му е предоставена. Непредоставянето на поисканата обществена информация жалбоподателят е определил като мълчалив отказ на административния орган, поради което обжалвал същия като незаконосъобразен. Във втората жалба – заведена с вх.№ ДОИ24000303ВН_008ВН от 22.01.2025г. на община Варна жалбоподателят сочи, че по заявлението си за достъп до обществена информация № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. до община Варна, не му е предоставена исканата информация, а предоставената му такава с протокол по чл.35 от ЗДОИ, записана на ДВД носител, представлява документи, които не са съгласувани и одобрени с дата и печат на документите от община Варна, липсват печати за съгласуване и одобряване от главния архитект на общ.Варна, предоставената информация е с дата от м.януари 2024г. и не е предоставена в пълнота обществената информация по подаденото от него заявление С определение № 1292 от 05.02.2025 г. АС-Варна е оставил без движение жалбите на Т. В. Н. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да предостави достъп до обществена информация по заявления с вх. № ДОИ24000303ВН/13.12.2024 г. и № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. Съдът е дал указания на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда и да посочи точно и ясно обжалвания административен акт – мълчалив отказ на кой административен орган, по кое негово заявление по ЗДОИ обжалва. На 10.02.2025 г. е връчен препис от определението на жалбоподателя. На 14.02.2025 г. с уточнителна молба до АС-Варна, жалбоподателят посочил, че обжалва мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация на кмета на Община Варна по подадено заявление с рег. № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. С определение № 2007 от 20.02.2025 г. АС-Варна е задължил кмета на Община Варна да предостави в 3-дневен срок пълния текст на решение № ДОИ24000303ВН-005/06.01.2025г., включително с подпис на неговия издател. Препис от определението е връчен на адресата на 27.02.2025 г. На 04.03.2025 г. (п.к. 28.02.2025 г.) е подадена молба от административния орган до АС-Варна, в която е представено заверено копие на решение с рег. № ДОИ24000303ВН-005/06.01.2025 г., издадено от секретаря на Община Варна, в условията на делегиране на правомощия, съгласно Заповед № 3620/07.11.2022 г. В представената административна преписка не е приложена Заповед № 3620/07.11.22 г. за делегиране правомощията на определено длъжностно лице, което да разглежда постъпили заявления за достъп до обществена информация в Община Варна, както и липсва пълното съдържание на административния акт. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е посочил, че фактическата установеност сочи на отсъствие на правната конструкция на мълчалив отказ, тъй като по заявленията на Н. по ЗДОИ има издаден нарочен индивидуален административен акт- решение с рег. № ДОИ24000303ВН-005/06.01.2025г. на секретаря на община Варна. Съдът е достигнал до извод, че с решението е уважено искането на заявителя, като му е предоставен достъп до обществена информация, поради което липсва правен интерес за Н. да оспорва пред съд благоприятно за него решение. Посочил е още, че оплакванията в жалбите имат отношение към изпълнението на издаденото решение по предоставяне на достъп до обществена информация и редът за защита на правата на Н. е различен - чрез обжалване действия, бездействия или постановления на органа по изпълнението. По изложените съображения съдът е приел, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес, оставил я е без разглеждане и на основание чл.159 АПК е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд е постановил оспорения съдебен акт при наличие на непълнота на административната преписка и без да са събрани всички относими доказателства. Съдът се е произнесъл, без да разполага с пълното съдържание на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържаща се на DVD носител, който е представен за първи път едва в касационната инстанция от страна на частния жалбоподател. При това положение е било необходимо първоинстанционният съд да изпълни задължението си да изясни фактическата обстановка в пълен обем. Произнасянето на решаващия съд при неизяснена фактическа обстановка представлява съществено процесуално нарушение. При проверката относно допустимостта на жалбата, съдът е обвързан от твърденията на жалбоподателя, че заявената от него информация не му е предоставена в пълен обем от административния орган. Подобно оплакване е относимо към законосъобразността на постановеното от задължения орган волеизявление, но не и към допустимостта на оспорването. Въпрос по същество, а не за допустимост на жалбата е и отговора на въпроса дали исканата информация е предоставена в пълен обем, или не е предоставена, както се твърди в жалбата, в която изрично е посочено, че на практика е налице отказ за предоставяне на търсената информация, тъй като е предоставена друга информация, различна от заявената. АС-Варна е следвало да укаже на Н. да уточни дали оспорва мълчалив отказ, както поддържа в жалбата си или оспорва постановеното изрично позитивно по своето съдържание решение. При установяването на посоченото, за жалбоподателя е налице правен интерес, поради което изводите на съда, че такъв липсва са необосновани и в противоречие с материалния закон. С оглед представеното за първи път пред касационната инстанция съдържание на решението, неразделна част от което е съдържащата се информация на технически носител DVD, не е възможно да се извърши преценка относно обхвата на информацията, която административният орган е предоставил, както и да се установи дали оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Тези обстоятелства са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Първоинстанционният съд следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателя или с решението е предоставена в цялост и конкретно наличната информация. В оспореното определение съдът не е изложил никакви мотиви относно пълнотата и коректността на исканата информация, която е била предоставена на заявителя. Това препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. При тези данни изводите на съда, че липсва правен интерес за сезиране на съда, са не само необосновани и в противоречие с материалноправните разпоредби, но и несъобразени с фактите и спорния предмет на делото, което налага отмяна на съдебния акт. С оглед изложеното, определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и установяване на оспорени акт, съобразно указанията, дадени в настоящето определение. По въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение: