Определение № 4284 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Р. Т. – А. и Г. И. А. против определение № 1027/11.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 304/2025 г. от 10-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е приел в производството по чл.248 ГПК, че присъдените от първоинстанционния съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат изменяни, тъй като договореното възнаграждение се явява прекомерно и възражението в тази насока на ответника по жалбата са основателни. Съдът е приел, че при тази преценка следва да съобрази по делото пред СГС, какви процесуални действия са извършени от пълномощника, неговата фактическа и правна сложност. Посочено е, че той е изготвил и депозирал отговор на исковата молба, за което е било необходимо да проучи много писмени доказателства, приложени към исковата молба, подадена от Комисията. След депозирането му ищецът е оттеглил иска като пред първоинстанционния съд не са провеждани съдебни заседания и не са събирани доказателства. Прието е, че делата, образувани от искова молба на КОНПИ представляват фактическа и правна сложност, което изисква повече усилия, които да вложи адвоката при проучване на приложените към исковата молба писмени доказателства. От друга страна влизането в сила на тълкувателно решение се отразява на правната сложност на делото, което съдът е приел, че също следва да бъде съобразено от съда съгласно т.3 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При съвкупната преценка на всички изложени обстоятелства, съдът е приел, че определеното адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото в първата инстанция от 5400 лв. с ДДС съответства на вложения труд от страна на пълномощника за защитата. По искането за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение в обезпечителното производствосъдът е приел, че съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС отговорността за сторените в обезпечителното производство разноски се реализира в това, в което се разрешава материалноправния спор. Затова жалбоподателите могат да упражнят правото си да получат разноските за обезпечителното производство именно в производството по иска с правно основание чл.153 от ЗОНПИ. Посочено е, че извършените действия от процесуалния представител се свеждат до изготвяне на частна жалба срещу определението, с което е било допуснато обезпечението. Тя се разглежда в закрито заседание и производството е двуинстанционно. Делото не съставлява фактическа и правна сложност с оглед практиката на съдилищата по обезпечаването на бъдещ иск, който ще бъде предявен от КОНПИ. И двата случая съдът е съобразил и решение от 25.01.2024г. по дело С438/22г. на СЕС като счита, че присъждането на пълния размер на адвокатското възнаграждение, който е прекомерен, не води до постигане на легитимна цел. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с възприетото относно действието на тълкувателните решения с тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е придал обратно действие на тълкувателно решение на ВКС, а го е посочил единствено с мотива, че занапред неговото приемане се отразява на фактическата и правна сложност на делото. Освен изложеното, решаващите изводи на съда относно фактическата и правна сложност на делото не са свързани с посочването на цитираното от касатора тълкувателно решение, а са свързани с обема на осъществената защита от процесуалния представител на страните, което е в съответствие с практиката на ВКС при преценка на основателността на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС