Определение № 4437 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена против определение № 344 от 27.03.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-262/19.03.2025 г. С жалбата се възразява срещу извода на Комисията за необходимост от мотивиране на искането за налагане на претендираната временна мярка и се твърди, че оспореното определение е неправилно и необосновано. Жалбоподателят изразява становище, че поради значителните нарушения на законовите изисквания при откриване на процесната възлагателна процедура, нейното осъществяване би накърнило в голяма степен обществения интерес. Счита, че провеждането на една незаконосъобразна процедура би увредило интересите, както на възложителя, така и на участниците в процедурата. Частният жалбоподател заявява, че възложителят не е посочил обстоятелствата, които изискват спешно възлагане на поръчката и твърди, че ползите от налагането на временната мярка са по- големи, тъй спирането на процедурата би довело до по-добро разходване на публични средства в условията на реална конкуренция. Претендира отмяна на обжалваното определение и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 344 от 27.03.2025 г. е оставено без уважение искането на "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 2 обособени позиции", открита с решение № F582625/28.10.2024 г. управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, с УНП 00440-2024-0021 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че оспорващото дружество не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Комисията е преценила, че в предявената жалба не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието на жалбоподателя и на други потенциални участници, поради заложените незаконосъобразни ограничаващи условия. Относно твърдението на "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД за провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и във връзка с развитите аргументи за допуснати нарушения на ЗОП, КЗК е счела, че на този етап от производството не следва да обсъжда и да се произнася дали има извършени такива, защото по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. От тук е изведено заключение, че в случая не може да се направи обосновано заключение, че довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя, възложителя или на обществото като цяло. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че е сезирана с жалба вх. № ВХР-437/07.03.2025 г. /на "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, гр. София срещу решение № F649287/25.02.2025 г. управителя на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Хасково за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор, строителство и доставка на оборудване) за пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково с 2 обособени позиции". Съдът намира, че в случая Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдяните от частния жалбоподател нарушения. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче оспорващото дружество не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин. В предявената жалба не са развити конкретни аргументи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а само се твърди, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради обявените незаконосъобразни условия за участие във възлагателната процедура. Правилно е становището на Комисията, че посочените от жалбоподателя съображения не са достатъчни, за да доведат до обоснована преценка, че интересите на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Във връзка със значимостта на обществения интерес КЗК правилно е съобразила специфичния предмет на процесната обществена поръчка, включващ инженеринг - проектиране, авторски надзор и строителство на пречиствателни станции за питейни води в обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково. Безспорно целта на своевременното изпълнение на поръчката е подобряване на качеството на живот на гражданите на съответната община, което е една от основните социални функции на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД и съставлява значим обществен интерес. Ето защо чрез изпълнението на предмета на поръчката ще се осигури запазване на околната среда, повишаване нивото на благоустройството на определени територии, обслужвани от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково, тъй като провеждането на възлагателната процедура е действие в защита на обществения интерес, на който следва да се даде приоритет пред икономическия интерес на жалбоподателя, доколкото неблагоприятните последици от забавянето на изпълнението на предмета на поръчката, ще бъдат едновременно значителни и трудно поправими. В мотивите на обжалваното определение обосновано е счетено, че вредите биха били значителни, предвид мащаба и важността на проекта, както и трудно поправими, поради риска от увеличаване на замърсяването на териториите, обслужвани от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково. При това положение КЗК е извела верен и обоснован извод, че в настоящата хипотеза спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и извършване на необходимите дейности по проектиране, авторски надзор и строителство на пречиствателни станции за питейни води. Съдът възприема тезата на КЗК, че в случая при налагане на претендираната временна мярка биха се засегнали интересите не само на възложителя, но и на потребителите на услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Хасково, поради което правилно е дадено предимство на защита на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя. КЗК вярно се е обосновала и с приложението на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, с оглед на което интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,