Определение № 50009 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 291083 от 13.06.2022 г. на Национален исторически музей, гр. София чрез пълномощника му адвокат К. Б., против определение от 27.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3946 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на Национален исторически музей за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 260243 от 19.01.2022 г. в частта за разноските. С решение № 50070 от 12.10.2023 г., постановено по гр. д. № 3368 по описа за 2022 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г. о. е отменено въззивното решение, като е даден ход на делото пред Върховния касационен съд на Република България и с решение № 50005 от 21.05.2024 г. спорът е решен по същество, като съдът се е произнесъл и по дължимостта на разноски за съдебното производство, обсъждайки и възраженията на Национален исторически музей за прекомерност на заплатеното от ищеца за първоинстанционното и първото въззивно производство адвокатско възнаграждение и за липсата на предпоставки по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ в първото касационно, второто въззивно и настоящото касационно производство. С постановяване на касационните решения частното производство е останало без предмет, поради което следва да бъде прекратено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение