Определение № 596 от 14.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 527/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, /която неправилно е наречена касационна/, на [фирма] (н) - С. против определение № 236/9.02.2011 г., /а не от 3.02.2011 г./, по ч.гр.д. № 147/2011 г. на Пловдивски АС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба с вх.№ 38/4.01.23011 г. против разпореждане от 15.12.2010 г. по т.д. по н. № 104/2005 г. на Смолянски ОС, обективирано на лист 329. Ответниците по частната жалба [фирма]-С. и “Т.” ЕСТ- Б., Л. са подали отговори, че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение е правилно. Заявлението на кредитора “Т.”ЕСТ за корекция размера на вземането в списъка на приетите от синдика вземания, няма характер на възражение срещу този списък, по смисъла на чл.692,ал.1 ТЗ, поради което и самата резолюция на съда по несъстоятелността няма характеристиката на определение, още по-малко на определение, подлежащо на инстанционен контрол. Резолюцията съставлява указание до синдика, да провери дали правилно е отразено като размер вземането на кредитора в списъка. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.