Определение № 7161 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. Т. от гр. София, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. Стоянов, против Определение № 2293 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело № 4686/2023 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу писмо, изх. № Е-94-00-330/24.04.2023 г. на директора на Дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерството на енергетиката и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и счита, че е налице бездействие от страна на Министърът на енергетиката. Иска отмяната му и претендира разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на атакуваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на В. Т. срещу Писмо с изх. № Е-94-00-330/24.04.2023 г. на И. Маринов - директор на Дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерството на енергетиката, с което жалбоподателят е уведомен за извършена проверка на дяловото разпределение на топлинната енергия в сграда на адрес в гр. София, [жк], [улица], [адрес], за отчетен период от месец май 2020 г. до месец април 2021 г. В жалбата и в допълнително постъпили молби е посочено, че не е извършена поисканата от него проверка на дяловото разпределение на топлинна енергия на адрес: гр. София, [жк], [улица], [адрес], за отчетен период от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., а само проверка за спазване на облигационното правоотношение по Договор № 5284-1/27.09.2016 г. По делото е установено, че в Министерството на енергетиката е постъпило искане с вх. № Е-94-00-330/24.03.2023 г. от В. Т., като е образувано административно производство за изясняване на твърдените от него факти. До В. Т. е изпратено писмо с изх. № Е-94-00- 330/24.04.2023 г., с което същият е уведомен, че в Министерството на енергетиката вече има регистрирани негови писма с вх. № Е-94-00-898/11.10.2022 г. и вх. № Е-94-00-898/17.11.2022 г. (уточняващо първото), в които е обективирано същото искане, като това, което е отправено в новото писмо от 24.03.2023 г. Във връзка с това заявителят е уведомен, че по повод на предходните негови писма (от 11.10.2022 г. и 17.11.2022 г.) му е изпратен отговор с изх. № Е-94-00-898/23.01.2023 г., съгласно който, след проверка от контролните органи в Министерството на енергетиката е установено, че дяловото разпределение на топлинна енергия за сграда с адрес: гр. София, [жк], [улица], [адрес], за периода 2020 г. - 2021 г., е извършено в съответствие с Методиката, която на основание чл. 140, ал. 5, т. 3 от Закона на енергетиката е уредена с Договор № 5284-1/27.09.2016 г., сключен между Етажната собственост и „Техем Сървисис" ЕООД. Административният съд София-град е приел, от правна страна, че оспореното писмо на директора на дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на оспорване пред съд. Преценил е, че то има уведомителен характер, като с него частния жалбоподател е информиран за вече извършена проверка на направеното от „Техем Сървисис“ ЕООД дялово разпределение на топлинната енергия за посочения период и сграда. Счел е, че писмото не съдържа нито изричен, нито мълчалив отказ за разпореждане на проверката, която Т. е поискал да бъде извършена, както и не обективира волеизявление, с което се създават задължения или се засягат права или законни интереси на жалбоподателя. По тези съображения е формирал решаващия извод, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за правния характер на обжалваното писмо, изх. № Е-94-00-330/24.04.2023 г. на директора на дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката. Същото няма характер на властническо волеизявление, засягащо правната сфера на Т., не създава задължения за него и не накърнява правно защитени негови интереси, поради което няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието му, писмото има уведомителен характер – с него Т. е информиран за резултатите от извършената проверка по неговото искане. Съдебният контрол за законосъобразност по АПК е възможен, само по отношение на индивидуални, общи или нормативни административни актове, но не и по отношение на актове, които нямат такъв характер. В случая административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като подадената от Т. жалба е без предмет. С оглед гореизложеното, определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,