Решение № 3707 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2013 г.

Решение № 3707 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, против решение № 165 от 22.07.2013 г., постановено по административно дело № 90/2013 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът поддържа, че решението на съда е неправилно: постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли за неговата отмяна, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Професионална гимназия по туризъм "Никола Йонков Вапцаров", гр. Кюстендил, представлявана от директора оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу предписания от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Благоевград до Професионална гимназия по туризъм "Никола Йонков Вапцаров", гр. Кюстендил, които са: 1.) Работодателят да не допуска едностранна промяна на съдържанието на трудовите правоотношения с назначените работници и служители съгласно изискванията на чл. 118, ал. 1 от КТ, със срок на изпълнение 30.11.2012 г. 2.) Работодателят да начисли трудово възнаграждение за м. 09.2012 г. на Кукударска в размер на уговореното с допълнителното споразумение основно месечно възнаграждение съгласно чл. 128, т. 1 от КТ със срок на изпълнение до 15.11.2012 г. 3.) Работодателят да изплати уговореното с допълнителното споразумение основно месечно възнаграждение на Кукударска за м. 09.2012 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ със срок на изпълнение 30.11.2012 г. Установено по делото е, че между Професионална гимназия по туризъм "Никола Йонков Вапцаров", гр. Кюстендил, в качеството на работодател и лицето Бойка Василева Кукударска към датите на извършената проверка е съществувало трудово правоотношение, при пълен работен ден от 8 часа или 40 часа седмично. Чл. 118, ал. 1 от КТ задължава страните по трудовото правоотношение да не го променят едностранно, освен в случаите и по реда, установени в закона. Няма спор, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на правоотношението по см. на чл. 66, т. 7 от КТ. Едностранната промяна обаче попада в уреденото в чл. 118, ал. 1 от КТ изключение, т. к. е налице специална правна уредба и установен ред за нея. Тази правна уредба се съдържа в § 48, ал. 1, т. 4 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. . Нормата е приложима съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 4 от Закона за народната просвета, МОМН и МФ одобряват нормативи и осигуряват регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Според чл. 3 от същата, нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно изискванията на КТ. Тези норми се отчитат в учебни часове и изпълнението им е част от трудовите задължения на педагогическия персонал. Съгласно Приложение № 1 към Наредбата минималната норма за задължителна преподавателска работа за учителските длъжности в V - XI /XII - XIII/ клас по български език и литература е 648 часа годишно. Редът и начинът за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на персонала в средното образование се определя в Наредба № 1/4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, съгласно делегацията от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 46/26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Така, съгласно чл. 3 от Наредбата основната месечна работна заплата за педагогическия персонал е възнаграждение за изпълнението на нормата преподавателска работа и другите трудови задължения, присъщи за длъжността в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор продължителност на работното време. Изключенията от минималните размери на основните месечни заплати са допустими в хипотезите по чл. 4, ал. 2 от Наредбата, една от които хипотези е когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е под установената минимална норма задължителна преподавателска работа, в който случай, съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата се намалява основната работна заплата пропорционално на намалението на нормата. Посочените правила са приложими по делото, т. к. от доказателствата е видно, че в списъка-образец № 1 работодателят е определил индивидуална норма преподавателска работа за Бойка Ккукударска от 540 часа, за които дължимото възнаграждение е начислено на 571 лв. Това е възнаграждението, което се следва на лицето, т. к. е спазен реда на специалното правило по § 48, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2012 г. . Този ред попада в изключенията, предвидени в чл. 118, ал. 1 от КТ, за който не е необходимо съгласие на страните относно настъпилата промяна в трудовото правоотношение по отношение размера на индивидуалното възнаграждение на работника. Според цитираната разпоредба, работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Случай на изключение от общото правило по чл. 118, ал. 1 е предвиден в § 48, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. , който постановява, че училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове. Следователно, при наличието на отказ на работника /Бойка Кукударска/ да подпише изготвеното от работодателя допълнително споразумение към трудовия му договор, с което, предвид намаляването на индивидуалната норма преподавателска работа под установения минимум е намален размерът на трудовото му възнаграждение, по силата на цитираната разпоредба от Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. директорът на гимназията е бил компетентен да определи същото съобразно настъпилите промени и в рамките на бюджетното финансиране. Съгласно заключението на изготвената по делото СИЕ, намалението на основната заплата на лицето за процесния период /м. 09.2012 г./ отговаря на намаления норматив учебни часове, които то преподава. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид оставеното без уважение искане на процесуалния представител на ответника за отлагане на първото съдебно заседание по делото, насрочено за 22.04.2012 г. Искането е било мотивирано с участие на последния по НАХД № 1617/12 г. на РС - Дупница, в уверение на което е била представена призовка за това дело. Видно от отбелязването върху същата, тя е била връчена на 1.03.2012 г., а това означава, че не е налице препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК, което страната да не може да отстрани. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.