Решение № 120 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г.

Решение № 120 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Г. фонд" - София срещу решение № 451 от 18.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. 1006/2010 г., с което е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1753/10 на СГС, ГК, 14 състав за уважаване на исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "б" от КЗ на Б. И. О. за сумата за разликата от 15 000 леда до 50 0000 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2009 г. до окончателното плащане. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на иска. В писмен отговор по касационната жалба е оспорена нейната основателност. С определение № 790 от 15.12.2011 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 по въпроса за допустимостта на иска за отговорността на Г. фонд в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "б" от КЗ, когато по отношение на самия делинквент е налице произнасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт по гражданския иск в наказателното производство. Производството пред ВКС е било спряно, поради образуване на тълкувателно дело по същия въпрос и след постановяването на решение на ОСТК е било възобновено производството по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "б" от КЗ, който е допустим срещу Г. фонд, независимо от това, че в наказателното производство съдът се произнесъл по гражданския иск на ищцата срещу прекия причинител на вредата. Застрахователното обезщетение е определено по размер, с оглед родствената връзка между ищцата и загиналото вследствие на виновно причиненото ПТП лице И. Б. К. -неин син и неговата възраст, като е прието за напълно недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. По правния въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: По въпроса за допустимостта на иска за отговорността на Г. фонд в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "б" от КЗ, когато по отношение на самия деликвент е налице произнасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт по гражданския иск в наказателното производство е налице задължителна практика на ВКС ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2010 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2010 г. на О. събрание на Търговска колегия, с което се приема, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", от което с аргумент от чл. 288, ал. 1 КЗ следва, че е допустим при наличие на останалите предпоставки за това и искът срещу Г. фонд. По основателността на касационната жалба: Доколкото единственото оплакване в касационната жалба се свежда единствено и само до твърденията за недопустимост на иска за заплащане на обезщетение от Г. фонд по иск на пострадалите от ПТП, когато е уважен искът на същите лица с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу прекия извършител и това оплакване е неоснователно с оглед цитираното по-горе ТР, обвързващо като задължителна практика и ВКС /така ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК/, то касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и разноските по делото в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение, с оглед представения списък на същите и доказателства за направата им. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение