Определение № 48 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 814/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. М. срещу определение № 366/22.10.2012 г., постановено по гр. дело № 707/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303 от ГПК на определение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на Монтанския районен съд (МРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Във връзка с това се навеждат множество аргументи за неправилност на определението от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС, като жалбоподателят квалифицира същото и като нищожно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК причини, представляващи основанията за отмяна. С изложеното в молбата, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение, жалбоподателят не е навел никое от тези основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Вместо това, в молбата са изложени оплаквания за неправлиност на атакуваното с нея определение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС, като жалбоподателят сочи, че същото е и нищожно, както и че в него са допуснати очевидни фактически грешки. Така наведените от жалбоподателя пороци на атакуваното определение не попадат в никоя от хипотезите за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което е недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на това извънинстанционно производство по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК. Като е приел същото в мотивите към обжалваното определение относно недопустимостта на подадената от жалбоподателя молба за отмяна, съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт. Наведените с частната жалба срещу него, доводи за неправилност и нищожност на определението от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС не могат да бъдат обсъждани и в настоящото частно производство – с оглед преценка правилността, допустимостта и валидността на обжалваното определение на ВКС, ІІ-ро гр. отд. По изложените по-горе съображения, същото е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и допустимо, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение