Определение № 422 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. М. и В. Д. М. срещу определение № 706 от 16.03.09г. по ч.гр.дело № 2036/07г.на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено допуснатото с определение № 2006/24.09.07г.по ч.гр.д. № 2036/07г.на ПОС спиране на изпълнението по изп.дело №20078270400349 по описа на ЧСИ А. с район на действие ПОС по реда на чл.250 от ГПК- поради приключване с влязло в сила решение на предявения от Н. Г. П. против Р. Н. М. и В. Д. М. по реда на чл.250 от ГПК/отм./положителен установителен иск,с което е признато за дължимо вземането му по оспорения изпълнителен лист. Ответникът по жалбата Н. Г. П. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. Като взе предвид данните по делото Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира следното: Обжалваното определение е постановено по реда на чл.321 от ГПК/отм./ Според чл.196 ал.1 от ГПК /отм./във вр.с препращащата разпоредба на чл.217 ал.4 от ГПК/отм./ определенията на окръжните съдилища като първа инстанция подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. В случая Пловдивският окръжен съд се е произнесъл с определение по молба за отмяна на обезпечение по реда на чл.321 от ГПК/отм./ като първа инстанция и неговият по –горестоящ съд е Пловдивския апелативен съд ,на когото делото следва да бъде изпратено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.