Определение № 464 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Глобал Биомет“ ЕООД против определение от 13.4.2021 г., постановено по в.гр.д.№11694 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Г“ въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото в частта за разноските, като се присъдят 966,96 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да му заплати разноските за въззивното производство. Държавата оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В последното по делото публично съдебно заседание пред Софийския градски съд от 4.11.2020 г. представителят на „Глобал Биомет“ ЕООД е поискал присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение и е представил списък, фактура и платежно нареждане от 14.01.2020 г. Представителят на държавата е заявил, че платежното нареждане не доказва реално плащане на адвокатското възнаграждение. С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на държавата да заплати на „Глобал Биомет“ЕООД 9 473,36 лв., но е отказал да присъди разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като платежното нареждане не установява заверяване на банковата сметка на адвокатското дружество-тоест реално изпълнение по смисъла на чл.75, ал.3 от ЗЗД. След като дружеството е било уведомено за решението, е била подадена молба за изменението му в частта за разноските. В молбата е посочено, че върху извлечението от банковата сметка от 14.01.2020 г. е поставен печат и подпис на банков служител, с което се удостоверява неговата вярност и автентичност. Според дружеството това означава, че сметката на получателя/адвокатското дружество/ е заверена с посочената сума. В постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение на въззивния съд обаче е прието, че платежното нареждане удостоверява заверяване на банковата сметка на длъжника, а не на кредитора, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Извършената от въззивния съд преценка на доказателственото значение на преводното нареждане от 14.01.2020 г., находящо се на стр.117 по описа на СГС е законосъобразна. От съдържанието на това нареждане е видно, че „Глобал Биомет“ ЕООД нарежда определена сума, включваща адвокатското възнаграждение по фактура, да се преведе по сметката на адвокатското дружество. Верността и автентичността на нареждането е удостоверена с подпис и печат на банков служител. Нареждането обаче не доказва, че операцията е извършена, тъй като сумата може да не е налична по сметката. Тоест платежното нареждане не установява превода и заверяването на сметката на адвокатското дружество и следователно реалното плащане. Доказателство в този смисъл е представеното едва с настоящата частна жалба извлечение от движенията по сметката, от което е видно, че вътрешнобанковият превод е осъществен. След като преводът е извършен още на 14.01.2020 г. и противната страна е повдигнала възражение на 4.11.2020 г. за липсата на превод, дружеството е могло да представи това доказателство още с молбата си за изменение на решението от 12.04.2021 г. По аргумент от разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК и съобразно указанията на т.11 на ТР № 6 от 6.11.2013 г.по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС доказателството за реалното извършване на разноските в случая може да се представи най-късно до този момент-с молбата за изменение на решението. Ето защо възможността документът да бъде представен с частната жалба е преклудирана. Съдът може да основе своите изводи само на събраните от въззивния съд доказателства, от които реално плащане на адвокатското възнаграждение не се установява. Затова обжалваното определение, с което е отказано присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, трябва да бъде потвърдено.