Определение № 272 от 11.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на О. И. П. срещу решение от 11.10.13г. по гр.д.№10670/12г. на Софийски градски съд. При служебна проверка за допустимостта на касационното обжалване настоящият състав приема следното: Предмет на делото са евентуално съединени искове по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание от 19.02.2007г. С определение №299 от 20.05.14г., постановено в производство по чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса оценяеми ли са исковете по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН. Същевременно с разпореждане от 17.06.2014г. на председателя на ВКС е образувано тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, което включва и въпрос как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл.42 ЗН. Този въпрос е поставен във връзка с наличието на противоречива практика, част от която приема, че искът е оценяем, а друга част – че е неоценяем. При това положение производство по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение на ОСГК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение