Определение № 88 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 100/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молби на Ж. „З.”, [населено място] и на С. Б. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 177 от 09.11.2015 г. по гр. дело № 2803/2015 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение. Ответникът Г. Т. Г. в отговора си по 306, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на молбите. Не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане молбите на С. Б. Ч. и на Ж. „З.”, [населено място], по последната на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК до разглеждане. Процесуалната недопустимост на молбата на С. Б. Ч. произтича от следните обстоятелства: Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Според страната нови обстоятелства са съдебните актове, постановени в триинстанционно производство. Твърди се, че производството е било проведено по искове по чл. 19, ал. 3, чл. 258 и др. от ЗЗД, които били отхвърлени с влезли в сила съдебни актове, решение от 08.05.2009 г. и решение от 30.04.2010 г., по гр. дело № 17167/2002 г., на Софийски районен съд /СРС/, 37 състав, оставени в сила с решение от 03.06.2011 г. по гр. дело № 13198/2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІ – Д състав. Освен това се твърди, че с определение № 795 от 01.06.2012 г. по гр. дело № 65/2012 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ г.о. не е било допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение, а във всичките тези производства страна била и Ж. „З.”, [населено място]. Изложено е, че цитираните влезли в сила решения и протокол за въвод във владение от 21.08.2001 г. по изп. дело № 4334/1999 г., ІV отделение, VІІ участък на съдебен изпълнител при СРС не били представени по гр. дело № 2138/2008 г. на СРС, 47 състав, както и по гр. дело № 6252/2011 г. на СГС, ІІ – Б ГО, поради което съдът достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че Г. Т. Г. е бил във владение на имота от 05.12.1996 г. Изложени са още твърдения, че не били отчетени факти по делото, а именно, че Г. Т. Г. не бил член кооператор на Ж. „З.”, както и че „по време на целия период” било оспорвано правото му върху процесния апартамент от молителя, а също така и че сградата, в която е процесния апартамент било построена от Ж. „З.”, а не от [фирма], Г. Т. Г. бил в облигационни отношения с [фирма], не е имал правоотношения със Столична община и Ж. „З.”. В молбата за отмяна е отразено още и следното: „Не е без значение и обстоятелството, че жск „З.”, която е страна в производството в първата инстанция, не е конституирана като страна и не е участвала в производството пред ВКС по гр. дело № 2803/2015 г., І ГО по което е постановено решение № 177/9.11.2015 г., чиято отмяна се иска с настоящата молба”. От изложените в молбата обстоятелства се установява, че С. Ч. не е участвал като страна в производството по гр. дело № 2803/2015 г. на ВКС, състав на І г.о., приключило с решение, чиято отмяна се иска, както и че не е участвал в това качество в производствата, проведени пред предходните съдебни инстанции, съответно по гр. дело № 6252/2011 г. на СГС и по гр. дело № 2138/2008 г. на СРС. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 307 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК може да иска само „заинтересованата страна” по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т.е. лицето, което е имало качеството на страна в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, предмет на молбата. В случая молителят не е участвал като страна по спора, решението с което е завършило делото не формира сила на пресъдено нещо спрямо него, поради което не е налице правен интерес от исканата отмяна. Твърденията за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на касационния съд, произтичащи според страната от необсъждането на изброените от нея и подробно посочени по - горе обстоятелства са общи оплаквания за неправилност на касационното решение, които не формират основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изложените обстоятелства относно участието на Ж. „З.”, като страна в съдебното производство не формират правен интерес, както и активна легитимация на С. Ч. да иска отмяна на касационното решение, тъй като засягат чужди процесуални права, които могат да бъдат упражнени единствено от техния носител, но не и от друго лице. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав приема, че молбата за отмяна, подадена от С. Ч. е процесуално недопустима, поради което не следва да се допуска до разглеждане. Молбата на „З.”, [населено място] е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на касационното решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която съдържа като фактическо основание - нови обстоятелства, цитираните по- горе съдебните актове, постановени в триинстанционно производство е подадена след изтичане на регламентирания в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен тримесечен срок от узнаване на новите обстоятелства / решение от 08.05.2009 г. и решение от 30.04.2010 г., по гр. дело № 17167/2002 г. на СРС, І гражданско отделение, 37 състав, решение от 03.06.2011 г. по гр. дело № 13198/2010 г. на СГС, гражданско отделение, ІІ – Д състав, определение № 795 от 01.06.2012 г. по гр. дело № 65/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., протокол за въвод във владение от 21.08.2001 г. по изп. дело № 4334/1999 г. на ІV отделение, VІІ участък на съдебния изпълнител при СРС /. Молителят е бил страна по делото, поради което следва да се приеме, че е узнал за цитираните съдебни актове от обявяването на касационното определение на 01.06.2012 г., датата на която определението по чл. 288 ГПК е било обявено в срочната книга на съда /това определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е постановено в производство по чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване, съобщение за него и преписи не е следвало да бъдат изпращани на страните/. Цитираният протокол за въвод от 21.08.2001 г. е представен, като доказателство по гр. дело № 6252/2011 г. на СГС, ІІ – Б състав в заседанието на 14.11.2011 г., за която дата молителят е бил редовно призован. За цитираните съдебни актове, посочени като нови обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от посочената дата – 01.06.2012 г. и до подаване на молбата за отмяна – 18.12.2015 г. е изтекъл /срокът е изтекъл на 03.09.2012 г. /. Цитираният протокол за въвод от 21.08.2001 г. е представен, като доказателство по гр. дело № 6252/2011 г. на СГС, ІІ – Б състав в заседанието на 14.11.2011 г., за която дата молителят е бил редовно призован. От тази дата до подаването на молбата за отмяна – 18.12.2015 г., тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл /срокът е изтекъл на 14.02.2012 г./. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките на процесуалния закон за разглеждането й по същество. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която съдържа като фактическо основание невръчването на препис от касационна жалба, невписване в списъка на лицата за призоваване в касационното производство по гр. дело № 2803/2015 г. на кооперацията, както и твърдения за ненадлежно конституиране и представляване, е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК /срокът е започнал да тече от обявяване на решението по гр. дело № 2803/2015 г. на ВКС, І г.о. на 09.11.2015 г. и е изтекъл на 09.02.2016 г., а молбата е подадена на 18.12.2015 г./. Освен това същата молба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, квалифицирани от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подадена е както се посочи в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок. Внесена е дължимата държавна такса съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК. Връчени са преписи от молбата и същата е вписана съгласно чл. 112, б. „к” ЗС. Налице са предпоставките за произнасяне по същество, поради което молбата за отмяна на Ж. „З.”, [населено място] по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се допусне до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение